Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Какво да кажа на кралицата? — попитах я в края на една дълга седмица. Лекарите бяха обявили, че отново е на път да се възстанови, можеха да отнесат съобщение от мен, когато се върнеха в двора. Ако положението на Елизабет продължеше да се подобрява, тя можеше триумфално да пристигне в двора за Коледа, стига само да си признаеше.
— Можеш да й кажеш една гатанка — каза Елизабет с немощна злоба в гласа. Седеше на един стол, облегната на възглавница, с одеяло, увито около гореща тухла под студените й крака.
Зачаках.
— Ти си шут стихоплетец, нали?
— Не, принцесо — казах тихо. — Както знаете, нямам такива шутовски умения.
— Тогава ще те науча на едно стихче — каза тя яростно. — Можеш да го напишеш на кралицата, ако желаеш. Можеш да го гравираш на всеки проклет прозорец в тази адска дупка, ако искаш. — Тя ми се усмихна мрачно. — Звучи ето така:
— Не мислиш ли, че е хубаво?
Поклоних се и отидох да напиша писмото си до кралицата.
Зимата на 1554–1555
Чакахме: Коледа дойде и отмина, и за мен също нямаше радост, тъй като ми беше наредено да остана с Елизабет, докато тя помолеше за прошка. В Удсток бе смразяващо студено, през всички прозорци в стаите нахлуваше студен въздух, всички огнища пушеха. Чаршафите на леглата бяха вечно влажни, дори дъските под краката ни бяха мокри при допир. През зимата тази къща беше ужасна. Бях в добро здраве, когато пристигнах, а въпреки това дори аз можех да почувствам как отпадам от безмилостния студ и тъмнината, късното зазоряване и ранното падане на здрача. За Елизабет, която вече изтощена от изпитанието в Тауър, винаги бързо преминаваше от безпокойство към болест, къщата беше истински убиец.
Тя беше твърде болна да изпита каквото и да е удоволствие от празненствата, а те бяха оскъдни и бедни. Беше твърде слаба да направи нещо повече, освен да гледа през прозореца коледарите, които идваха до вратата. Вдигна ръка да им помаха — Елизабет никога не пропускаше да се покаже пред публика, — но след като си отидоха, се отпусна отново на леглото, на което си почиваше през деня, и остана да лежи неподвижно. Кат Ашли хвърли в огъня нов пън, и той изсъска, когато скрежът във вътрешността на дървото започна да се топи, и започна да пуши ужасно.
Писах на баща ми, за да му пожелая весели празници, да му кажа, че ми липсва и че се надявам да го видя скоро. Приложих бележка за Даниел, в която му изпращах най-добрите си пожелания. Няколко седмици по-късно, сред студените януарски снегове, когато ветровитият дворец Удсток беше истински леден и мрачен кошмар от сивата зора чак до ранния здрач, получих писма и от двамата. Писмото на баща ми беше кратко и любящо, в него той ми съобщаваше, че работите му в Кале вървят добре, и ме молеше да отида да нагледам магазина в Лондон следващия път, когато съм в града. После отворих писмото от Даниел.
Скъпа бъдеща съпруго,
Пиша ти от Падуа, за да ти честитя празника и се надявам, че това писмо те намира в добро здраве, в каквото съм и аз, докато го пиша. Баща ти и моето семейство също са в добро здраве в Кале и те очакват всеки ден, тъй като чуваме, че положението в Англия е доста спокойно сега, когато кралицата чака дете, а лейди Елизабет ще напусне Англия и ще живее с кралица Мария Унгарска. Вярвам, че когато тя напусне Англия, ти ще дойдеш в Кале, където те очакват майка ми и сестрите ми.
Аз съм тук, за да уча медицина в прочутия университет. Моят наставник предложи да дойда тук, за да изуча изкуството на хирургията, в което италианците и особено университетът в Падуа са постигнали изключително много, а също и фармакопеята. Няма да те отегчавам с моите науки — но наистина, Хана! Тези хора разбулват самите тайни на живота, проследяват движението на течностите из тялото, а във Венеция, която е наблизо, проследяват как приливите и реките текат по тялото на света. Не мога да ти опиша какво е да бъда тук и да чувствам, че всеки ден се приближаваме малко повече към проумяването на всичко — от прииждането и отдръпването на приливите и отливите до биенето на сърцето, от извличането на една есенция до съставките на философския камък.