Шутът на кралицата

Сигурно ще се изненадаш да научиш, че се натъкнах на Джон Дий във Венеция миналия месец, когато слушах лекция от един много начетен монах, който умело използва отрови така, че да убие болестта, и въпреки това да спаси пациента. Мистър Дий е много уважаван тук, има репутация на много учен човек. Той изнесе лекция върху Евклид и аз присъствах, макар че разбирах едва по една дума на всеки десет. Но имам по-добро мнение за него сега, след като го видях заедно с тези мъже, които създават ново светоусещане, и то такова, което ще преобрази познанията ни за всичко — от най-малкото зрънце до най-голямата планета. Той притежава изключително блестящ ум, сега вече много по-добре разбирам защо имаш толкова високо мнение за него.

Зарадвах се, когато получих писмото ти и узнах, че според теб службата ти при принцесата скоро ще приключи: вярвам, че ще помолиш кралицата да те освободи. Сега обмислям дали можем да живеем далеч от Англия няколко години. Хана, любов моя, толкова е вълнуващо да бъдеш в град като Венеция, тук времето е толкова ясно и хубаво, мъжете и жените — така благоденстващи и лекарите — толкова начетени — не можеш да ме виниш, задето искам да остана тук и задето искам да споделиш това с мен. Това е неизмеримо богат и красив град, изобщо няма улици, навсякъде само каналите и лагуната, и всички пътуват с лодки до прага на дома си. Науката и учените тук са твърде необикновени, можеш да питаш за всичко и да получиш отговор на всичко.

Пазя първото ти писмо в жакета си, притиснато до сърцето ми. Сега слагам до него бележката ти за Коледа и ми се иска да беше писала повече. Мисля за теб всеки ден и те сънувам всяка нощ.