Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Майко — изрекох задавено, а после замлъкнах.
Пътувахме към Хамптън Корт в ледено мълчание и бяхме посрещнати като затворници, със стража. Изблъскаха ни през задната врата, сякаш се срамуваха да ни посрещнат. Но щом вратата на личните й покои беше заключена зад нас, Елизабет се обърна и взе студените ми ръце в своите.
— Аз не можах да доловя мирис на дим, никой не можа. Войникът знаеше единствено, че днес изгарят хора, не можеше да усети мириса — каза тя.
Все така не казвах нищо.
— Това беше дарбата ти, нали? — попита тя любопитно.
Прочистих гърло: спомних си онзи странен плътен вкус в задната част на езика си, вкусът от дима на горяща човешка плът. Бръснах късче сажди от лицето си, но когато отдръпнах ръка, тя беше чиста.
— Да — признах.
— Бог те изпрати да ме предупредиш — каза тя. — Другите можеше и да ми кажат: но ти беше там, по лицето ти видях ужаса на това, което се случва.
Кимнах. Тя можеше да го тълкува, както поиска, но аз знаех, че онова, което беше видяла, бе собственият ми ужас, ужасът, който бях изпитала като дете, когато бяха извлекли от къщата ни собствената ми майка, за да я завържат на клада и да запалят огъня под краката й в един неделен следобед, като част от ритуала на всеки неделен следобед, част от неделната разходка, благочестива и доставяща наслада традиция за всички останали: смъртта на майка ми, краят на моето детство.
Принцеса Елизабет се приближи до прозореца, коленичи и отпусна светлокосата си глава в ръцете си.
— Мили Боже, благодаря ти, че ми изпрати тази вестителка с това видение — чух я да изрича тихо. — Разбирам го, разбирам съдбата си днес, така, както никога преди. Възкачи ме на трона, който ми се полага, за да мога да изпълня дълга си заради теб и заради своя народ. Амин.
Не казах „амин“, макар че тя се огледа бързо да види дали съм се присъединила към молитвата й: дори в мигове на най-голямо духовно извисяване Елизабет винаги броеше поддръжниците си. Но аз не мажех да се моля на един Бог, който можа да позволи майка ми да бъде изгорена жива. Не можех да се моля на Бог, който можеше да бъде призован от факлоносците. Не исках нито този Бог, нито Неговата религия. Исках само да се отърва от мириса в косата си, в кожата си, в ноздрите си. Исках да изтрия саждите от лицето си.
Тя се изправи на крака.
— Няма да забравя това — каза тя кратко. — Днес ти ми дари видение, Хана. Знаех го и преди, но сега го видях в очите ти. Аз трябва да стана кралица на тази страна и да сложа край на този ужас.
Преди вечеря бях повикана в покоите на кралицата и я заварих да се съвещава с краля и новопристигналия най-голям фаворит: архиепископът и папски легат, кардинал Реджиналд Поул. Бях в приемната, преди да го видя, защото ако знаех, че е там, изобщо нямаше да прекося прага. Незабавно, инстинктивно, изпитах страх от него. Той имаше остри пронизващи очи, които гледаха с еднакво решителен и непоколебим поглед и грешниците, и светците. Беше прекарал цял живот в изгнание заради вярванията си и не се съмняваше, че убежденията на всеки могат и трябва да бъдат подлагани на изпитание чрез огън, както бяха подложени неговите. Мислех си, че ако ме види дори само за миг, ще ме подуши, и ще разбере, че съм „марано“ — покръстена еврейка — и че в тази нова католическа Англия, която той, кралят и кралицата създаваха, щяха най-малкото да ме прокудят обратно в Испания, където да намеря смъртта си, или да ме екзекутират в Англия, ако беше възможно.
Той вдигна бързо поглед, когато влязох в стаята, очите му преминаха с безразличие над мен, но кралицата стана от масата и протегна ръце за поздрав. Изтичах към нея и паднах на едно коляно в краката й.
— Ваше величество!
— Мой малки шуте — каза тя нежно.
Вдигнах поглед към нея и веднага видях промените, които бременността беше предизвикала във външността й. Цветът на лицето й беше добър, бузите й бяха розови, лицето й — по-пълно, по-закръглено, очите й — по-ясни сега, когато беше в добро здраве. Коремът й беше гордо заоблен, само отчасти скрит от разхлабения корсаж и по-широката кройка на роклята й, и си помислих колко ли е горда, когато всеки ден отпуска връзките на корсета, за да може растящото дете да се чувства удобно. Гърдите й също бяха по-пълни, цялото й лице и тяло провъзгласяваха щастието и плодовитостта й.
Отпуснала длан върху главата ми за благословия, тя се обърна към другите двама мъже:
— Това е скъпият ми малък шут Хана, с мен е от смъртта на брат ми, тя измина дълъг път заедно с мен, за да сподели радостта ми сега. Тя е предана и любяща, и аз я използвам като своя малка пратеничка при Елизабет, която също й има доверие. — После попита: — Тя тук ли е?