Шутът на кралицата

— Хайде, шуте — каза тя грубо. — Пришпори го.

— Бог да ми е на помощ, Бог да ми е на помощ — избъбрих.

— Какво има?

Един от хората на сър Хенри Бедингфийлд ме видя, застинала напълно неподвижна, обърна коня си и се върна.

— Хайде — каза той грубо. — Имаме заповеди да продължим.

— Боже мой — повторих: не бях в състояние да произнеса нищо повече.

— Тя е юродива — каза Елизабет. — Може би има видение.

— Ще й дам аз едно видение — каза той, хвана юздата и дръпна коня ми напред.

Елизабет ни настигна и тръгна успоредно с нас.

— Вижте, бяла е като платно и трепери — каза тя. — Хана? Какво има?

Щях да падна от коня си, ако тя не ме беше хванала за рамото да ме задържи. Войникът продължи от другата страна, като теглеше коня ми, притиснал коляно към моето, като наполовина ме държеше на седлото.

— Хана! — дочух отново гласа на Елизабет сякаш от много далече. — Болна ли си?

— Дим — беше всичко, което успях да изрека. — Огън.

Елизабет хвърли поглед към града, където сочех.

— Не подушвам нищо — каза тя. — Предупреждение ли отправяш, Хана? Пожар ли ще има?

Безизразно поклатих глава. Чувството на ужас, което изпитвах, беше толкова силно, че не можех да кажа нищо, но, сякаш от другаде, чух тих хленч, сякаш плачеше дете, измъчвано от дълбок, неизлечим страх.

— Огън — казах тихо. — Огън.

— О, това са огньовете в Смитфийлд — каза войникът. — Това е разстроило девойката. Това е, нали, дете?

Доловил бързия въпросителен поглед на Елизабет, той обясни:

— Нови закони. Еретиците се умъртвяват чрез изгаряне. Днес изгарят хора в Смитфийлд. Аз не мога да усетя миризмата, но вашето малко девойче може. Това я е разстроило. — Той дружелюбно ме тупна по рамото с тежката си ръка и каза: — Нищо чудно. Това е лоша работа.

— Изгаряне ли? — настойчиво попита Елизабет. — Изгаряне на еретици? Имате предвид протестанти? В Лондон? Днес? — Очите й пламтяха, потъмнели от гняв, но това не впечатли войника. За него едната от нас не беше кой знае колко по-ценна от другата. Бяхме просто две момичета, едното — онемяло от ужас, другото — разярено.

— Да — каза той кратко. — Това е нов свят. Нова кралица на трона, с нов крал до нея, и разбира се, нов закон. А всички, които изповядваха реформираната религия, се реформираха отново, и това бе твърде умно. Това е хубаво, казвам аз, и казвам: Слава на Бога. Не сме имали нищо друго освен противно време и лош късмет, откакто крал Хенри скъса с папата. Но сега отново приехме върховенството на папата, Светият Отец ще благослови Англия отново и ще можем да имаме престолонаследник, и хубаво време.

Елизабет не каза нито дума. Тя свали топката с ароматични вещества от колана си, сложи я в дланта ми и вдигна ръката ми към носа, за да мога да усетя уханието на сушен портокал и зрънца карамфил. Но то не прогони вонята на горяща плът, никога нищо нямаше да ме освободи от този спомен. Можех дори да чуя виковете на хората на кладите, които умоляваха семействата си да раздухат пламъците и да натрупат дърва, за да могат да умрат по-бързо, а не да се мъчат, усещайки мириса на собствените си изпичащи се тела, пищейки в болезнена агония.