Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Не казах нищо. И двете мислехме за наближаващото раждане на кралицата. Едно здраво момченце щеше да означава, че Елизабет е чакала напразно. Щеше да направи по-добре да се омъжи сега, докато имаше престижното си положение на наследница, или щеше да свърши като сестра си: възрастна булка, или още по-лошо — само една леля — стара мома.
— Бих дала много да разбера колко трябва да чакам — каза тя искрено.
Поклоних се отново.
— О, върви си — каза тя нетърпеливо. — Ако знаех, че ме водиш в двора за поучително слово преди лягане от сестра ми, изобщо нямаше да дойда.
— Съжалявам — казах. — Но имаше момент, когато и двете смятахме, че в двора ще ви е по-добре, отколкото в онзи мразовит хамбар в Удсток.
— Не беше толкова лошо — каза нацупено Елизабет.
— Принцесо, беше по-ужасно от свинска кочина.
При тези думи Елизабет се разкикоти: истински момичешки кикот.
— Да — призна тя. — А да бъда хокана от Мери не е толкова лошо, колкото да бъда надзиравана от онзи лакей Бедингфийлд. Да, предполагам, че тук е по-добре. Само… — тя замлъкна насред изречението, а после се изправи и побутна тлеещия пън с носа на пантофката си. — Бих дала много да разбера колко трябва да чакам — повтори тя.
Посетих магазина на баща си, както ме беше помолил в писмото си по Коледа, за да се уверя, че там всичко е наред. Сега сградата беше занемарена: зимните бури бяха съборили една керемида от покрива, а по белосаната стена на старата ми спалня се спускаше влажно петно. Печатарската преса беше обвита в покривало, за да не се праши и стоеше под него като скрит дракон, очакващ да излезе и да почне шумно да бълва думи. Но кои думи можеха да са безопасни в тази нова Англия, където дори Библията се изнасяше от енорийските църкви, за да може хората само да чуват словата й от свещеника, а не да четат сами? Ако достъпът до самото слово Божие бе забранен, какви книги можеха да бъдат позволени тогава? Плъзнах поглед по дългите лавици с книги и памфлети на баща ми: сега половината от тях щяха да бъдат обявени за ерес, а съхраняването им за престъпление.
Изпитах силна тревога и страх. Заради собствената ни безопасност би трябвало или да прекарам един ден тук и да изгоря книгите на баща си, или да не се появявам тук никога вече. Докато в големите складове в Смитфийлд се трупаха подпалки и факли, едно момиче с минало като моето не биваше да се намира в стая с книги като тези. Но те бяха нашето състояние, баща ми ги беше трупал през годините в Испания, беше ги събирал по времето, прекарано в Англия. Те бяха плод на стотици години труд от начетени мъже, а аз не бях просто тяхна собственичка: бях техен пазител. Щях да бъда лош пазител, ако ги изгорях, за да спася собствената си кожа.
На вратата се потропа и аз ахнах изплашено: бях много боязлив пазител. Влязох в магазина, като затворих зад гърба си вратата на стаята за печатане с уличаващите заглавия, но се оказа, че е само съседът ни.
— Стори ми се, че те видях да влизаш — каза той бодро. — Баща ти не се ли е върнал още? Франция май му харесва твърде много?
— Така изглежда — казах, като се опитвах да възстановя нормалното си дишане.
— Имам писмо за теб — каза той. — Поръчка ли е? Трябва ли да ми предадеш нещо?
Хвърлих поглед към листа. Носеше печата на Дъдли, с мечката и жезъла. Запазих любезно-безразлично изражение.
— Ще го прочета, сър — казах любезно. — Ще ви го донеса, ако става дума за нещо, което имате в склада си.
— Мога да доставям и ръкописи, знаеш — каза той нетърпеливо. — Стига да са позволени. Разбира се, никаква теология, никаква наука, никаква астрология, никакво изучаване на планетите и излъчването на планетите, или приливите и отливите. Нищо за новите науки, нищо, което оспорва Библията. Но всичко останало.
— Не бих казала, че има кой знае какво друго, след като отказвате да предлагате всичко изредено — казах кисело, като си мислех за Джон Дий, чиито дългогодишни проучвания обхващаха всичко това.
— Развлекателни книги — обясни той. — И писанията на светите отци, във вид, одобрен от църквата. Но само на латински. Бих могъл да приемам поръчки от дамите и господата в двора, стига да споменете там името ми.
— Да — казах. — Но те не питат един шут за мъдростта на книгите.
— Да. Но ако все пак питат…
— Ако го сторят, ще ги препратя към вас — казах: нямах търпение да си отиде.
Той кимна и тръгна към вратата.