Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Понечих да тръгна напред, но меката и нежна ръка на Алиса внезапно се превърна в желязно менгеме.
— Какво ти става? — продължи да се подиграва Грон. — Може би искаш да се извиниш за неотдавнашния инцидент в кръчмата?
Погледнах в самодоволното му лице и злобата буквално ме заля като вълна. Можех да я усетя почти физически. Пръстенът на пръста ми откликна с топлина, но и точно той ме накара да се взема в ръце и да се успокоя.
— Друг път — отвърнах навъсено.
Грон присви очи:
— Ти още ли се надяваш да станеш по-силен от нас?
— Не се надявам, а планирам — хладно отговорих аз, вземайки се окончателно в ръце.
Грон и останалите искрено се разсмяха, но това вече не ме вбесяваше. Чувствах се съвършенно спокоен и уверен в своите сили.
— Мисля, че Серж вече ти показа колко голяма е пропастта между нашите нива на владеене на Занаята.
— Показа ми — съгласих се аз и внимателно се освободих от хватката на Алиса. — Но тази пропаст постепенно намалява. И то доста по-бързо, отколкото си мислиш.
Спокойствието ми явно започваше да вбесява Грон:
— И какво толкова се е променило за тези два дни?
— Много — позволих си леко да се усмихна.
— Ами демонстрирай — изръмжа Грон, — нали си ни много пъргав.
— По-кротко — с ъгъла на окото си следях реакцията на Алиса и с удовлетворение забелязах, че е неспокойна, и може би дори се страхува за мен. — Създай най-силния щит, на който си способен, и аз с лекота ще го разруша само с едно заклинание.
Усмивката на Грон стана още по-широка:
— А-а, не. Серж е добричкият при нас, той обича да си играе с децата на кукли. С мен ще ти се наложи да водиш двубой по всички правила, иначе няма какво да говорим.
Честно казано, сега ме хвана. Канех се показно да унищожа заклинаието му, като използвам новото сплитане с помощта на пръстена на нисшите вампири, но за двубой дори не бях помислял. Все пак нашите нива бяха доста различни. И идея си нямах какво би могъл да използва срещу мен, тъй като арсеналът на горните курсове надхвърляше границите на стандартните заклинания от сорта на Огнени топки, Стрели, Копия, Щитове и други подобни. Техните удари можеха да бъдат напълно невидими с просто око и далеч по-сложни, а аз дори Истинското Зрение не усвоих както трябва. Но така или иначе, място за отстъпление нямаше.
— Добре — с нетрепващ, както искрено се надявах, глас казах аз.
— Грон, прекрати този фарс — рязко каза Ник. — Позабавлявахме се, стига токова. На Серж няма да му хареса.
— Разкарай се! — отвърна му в същия тон Грон. — Серж го няма, а аз само искам да дам малък урок на това парвеню. Обещавам, че няма да го убия. Е, може леко да го потроша, но все пак сме в квартала на друидите, ако трябва и от ония свят ще го върнат. А друидите ще осигурят и наблюдаващи, ако нещо стане — ще подсигурят този глупак.
„Не бих бил толкова сигурен в това — разсеяно помислих аз. — Енергетиката ми вече дотолкова се е изменила, че магията на друидите просто няма да подейства. Пак добре, че Алиса и останалите не знаят това, иначе можеше удар да получат“.
— Вземи си очилата за слепи — насмешливо каза Грон — и да започваме.
— Вече не ми трябват — отговорих аз спокойно. — Нали ти казах, не тъпчем на едно място.
Докато отивахме към площадката за демонстрации на бойни магии, аз трескаво размишлявах как да се измъкна от създалата се ситуация. Когато провокирах Грон и през ум не ми минаваше, че става въпрос за пълноценен двубой. Просто исках да демонстритам силата на новото комплексно заклинание от четирите елемента и енергията от пръстена на нисшите вампири. Бях сигурен, че това заклинание с лекота ще пробие всяка защита на третокурсниците. Значи трябваше просто да го използвам навреме, да не давам време на Грон да ме помете с уменията си.
Алиса ме хвана под ръка и зашепна:
— Зак, сигурен ли си, че трябва да го правиш?
— Не, разбира се — отговорих искрено. — Но все пак имам малък шанс.
— Откачалка.
Така и не разбрах какво преобладаваше в нейния глас — раздразнението или вълнението.
— Всичко ще бъде наред — уверих вампирката.
Аз, разбира се, не изпитвах подобна увереност. Но в светлината на последните събития наистина нямаше смисъл да се страхувам от двубой под защитен купол, при това с нормална наблюдаваща страна. Все пак човек свиква с какво ли не, дори и с постоянни двубои и непрестанни опасности. Застанали един срещу друг на площадката, ние изчаквахме, докато друидите настроят купола. Грон усещаше преимуществото си, държеше се небрежно и откровено ми се присмиваше. Аз трескаво преценях шансовете си да изляза от този двубой не само жив, но и без да загубя. Равен би ме устроил напълно, но в двубоите такова нещо не съществуваше. Е, какво пък, тогава трябваше да обмисля тактиката си. Той беше уверен в себе си, значи нямаше да бърза да приключи двубоя, дори да има такава възможност. Мисля, че Грон първо щеше да си поиграе с мен. Щеше да разгърне защитата си, за да покаже колко нищожни са моите сили, а после ще ми хвърли един показен пердах.