Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
да й донесе.
С усилие на волята си пое дълбоко дъх, после втори… и трети. И
накрая успя да повдигне горната половина на тялото си от матрака. Зави
му се свят, пред очите му причерня, цялата стая се завъртя — мебелите, подът, таванът и стените смениха местата си и вече не беше сигурен къде
се намира.
Световъртежът се засили, когато спусна крака на пода, а щом се
изправи, изгуби равновесие. Политна към стената, удари се болезнено в
нея, но се задържа прав, като стисна с всички сили завесите.
Когато беше готов, се върна при Бела и макар и трудно, я взе на ръце.
Нуждата му да се грижи за нея беше по-силна от изтощението му. Занесе я
до двете сгънати одеяла в ъгъла, положи я грижливо да легне, после я
зави със завивката, която много отдавна бяха избутали на пода. Обърна се
и в този момент тя го хвана за ръката.
— Трябва да се нахраниш — каза Бела и се опита да го дръпне към
себе си. — Вземи вената на шията ми.
Господи, изкушаваше се.
— Ще се върна — каза и отиде със залитане до гардероба. Обу чифт
боксерки, взе мръсните чаршафи от леглото и излезе.
Фюри отвори очи и осъзна, че не може да диша.
Предполагаше, че трябва да е така, след като бе заровил лице в
купчина одеяла. Освободи устата и носа си и се опита да фокусира
погледа си. Първото, което видя на около петнайсетина сантиметра от
главата си, беше пепелникът, пълен с угарки от ръчно свити цигари. На
пода.
Какво, по дяволите… Аха… Горната половина на тялото му висеше от
леглото.
Чу стон, повдигна се, обърна глава и едва не удари лице в стъпалото
на Ви. Зад него видя бедрото на Бъч.
Не можа да сдържи смеха си, който принуди ченгето да вдигне замаян
поглед от възглавницата. Изгледа първо себе си, после Фюри. Премигна
два пъти — като че ли се надяваше наистина да се събуди.
— О, Господи — каза с толкова дрезгав глас, че думите му едва се
долавяха. След това погледна Вишъс, който лежеше до него, като че ли в
безсъзнание. — О… Това е прекалено откачено.
— Успокой се, ченге. Не си чак толкова привлекателен.
— Щом казваш — потърка лице. — Което обаче не означава, че ми е
приятно да се събудя в леглото с двама мъже.
— Ви ти каза да не се връщаш.
— Вярно е. Там ми е грешката.
Нощта беше много дълга. Когато вече не можеха да понасят допира на
дрехите до кожата си, изгубиха всякакви скрупули. Трябваше да изтърпят
периода на нужда. Палеха цигара след цигара червен дим, пиеха чаша
след чаша водка и се уединяваха в банята, за да се облекчат.
— Свърши, значи? — попита Бъч. — Кажете ми, че е свършило.
Фюри стана от леглото.
— Да. Така мисля.
Взе един чаршаф и го хвърли на Бъч, който покри себе си и Вишъс.
Ви дори не помръдна. Спеше като мъртъв, легнал по корем, и похъркваше
тихо.
Ченгето изруга и се намести по-удобно — подпря възглавницата си на
таблата и се облегна на нея. Търка главата си, докато косата му не се
изправи, и се прозя така широко, та Фюри се уплаши, че челюстта му ще
се счупи.
— По дяволите, вампире, никога не съм си мислил, че ще го кажа, но
нямам никакво желание за секс. Слава Богу.
Фюри облече набързо някакъв анцуг.
— Искаш ли храна? Ще отида до кухнята.
Очите на Бъч изразиха блаженство.
— Наистина ли ще я донесеш чак дотук? Искаш да кажеш, че няма да
ми се наложи да помръдна?
— Ще ми дължиш услуга, но да, готов съм да направя това за теб.
— Ти си бог.
Фюри облече набързо тениска.
— Какво искаш?
— Каквото има в кухнята. По дяволите, направи ми услуга и довлечи
целия хладилник тук. Умирам от глад.
Фюри слезе на долния етаж и се канеше да опустоши кухнята, когато
чу шум откъм пералното помещение. Отвори вратата.
Зейдист поставяше мръсни чаршафи в пералнята.
И, Господи, изглеждаше ужасно. Стомахът му бе хлътнал, хълбоците
му стърчаха, сякаш щяха да пробият кожата, гръдният му кош приличаше
на разорано поле. Трябва да бе изгубил от пет до седем килограма за една
нощ. Китките и вратът му бяха така нахапани, като че ли някой се бе
опитал да го изяде жив. Но… от него лъхаше ароматът на екзотични
подправки. Беше спокоен и уравновесен — нещо толкова различно от
обичайното му състояние, че Фюри се запита дали сетивата му не му
играят някой мръсен номер.
— Братко? — каза той.
Зи не вдигна поглед.
— Знаеш ли как да накараш това нещо да работи?
— Да. Поставяш малко прах в онова чекмедже и завърташ… Чакай, дай да ти помогна.
Зи напъха чаршафите и отстъпи назад с очи, все още приковани в