Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
пода. Когато пералнята започна да се пълни с вода, Зи измърмори
«благодаря» и тръгна към кухнята.
Фюри го последва със сърце, заседнало в гърлото. Искаше да го
попита дали всичко е наред, и то не само с Бела.
Опитваше се да подбере внимателно думите си, когато Зи извади от
хладилника печена пуйка, откъсна бутчетата й и побърза да забие зъби в
едното. Задъвка бързо. Късаше лакомо месото със зъби и в мига, в който
оглозга едната кост, направи същото и с втората.
Господи… Та нали брат му никога не ядеше месо. Но пък, от друга
страна, никога не беше преживявал такава нощ. Никой от тях не беше. Зи
усещаше прикования в него поглед на Фюри и ако можеше, би спрял да
яде така лакомо. Не обичаше да го гледат, особено когато дъвче. Но
просто не можеше да погълне храната достатъчно бързо.
Продължаваше да пъха залъци в устата си, докато в същото време
режеше тънки ивици от пуешките гърди. Внимаваше да занесе само от
най-доброто месо на Бела. Самият той изяде онова, което беше близо до
костта, тъй като не му се стори достатъчно добро.
От какво друго имаше нужда тя? Нуждаеше се от калорична и
питателна храна. Трябваше да й занесе и нещо за пиене. Върна се при
хладилника и започна да вади всичко и да го оглежда.
— Зейдист?
Господи, беше забравил за присъствието на Фюри.
— Да — каза и извади купа готово картофено пюре «Тапъруеър».
Пюрето изглеждаше добре, макар че би предпочел да й занесе такова, приготвено от самия него. Не че знаеше как да го направи. Господи, не
можеше да чете, да включи пералната машина, нито да готви.
Трябваше да я остави свободна, да й позволи да си отиде, за да си
намери съпруг, който да има малко повече мозък от него.
— Не искам да се натрапвам — каза Фюри.
— Да, но го правиш — извади домашно приготвена от Фриц франзела
от шкафа и я стисна. Беше мека, но въпреки това я подуши и отсъди, че е
достатъчно прясна за Бела.
— Тя добре ли е? А ти?
— Добре сме.
— Как беше? — Фюри се прокашля леко. — Искам да знам не защото
беше с Бела. Просто… Чувал съм много да се приказва за това и не знам
на какво да вярвам.
Зи гребна от пюрето и го изсипа в една чиния до пуешкото месо.
Добави малко ориз и щедро поля всичко със сос. Пъхна чинията в
микровълновата фурна, доволен, че поне за нея знае как работи.
Докато гледаше храната, която се въртеше вътре, се замисля над
въпросите на близнака си и си спомни какво бе усещането, когато Бела бе
възседнала слабините му. Макар че телата им се бяха съединявали много
пъти през тези часове, това преживяване се открояваше най-много от
всички. Тя беше така прекрасна върху него, особено когато го целуна…
През цялото време, но най-вече в онзи момент, тя лекуваше старите
му рани и го бележеше с нещо хубаво. Той щеше да пази като
скъпоценност топлината, с която го беше дарила, чак до края на дните си.
Микровълновата фурна изпиука и той осъзна, че Фюри все още очаква
отговор.
Постави храната върху поднос и взе сребърни прибори, за да може да
я нахрани, както се полага.
Обърна се и вече на прага, прошепна:
— Тя е по-красива, отколкото мога да изразя с думи — вдигна поглед
към Фюри. — И аз бях благословен да й послужа.
По неясна причина, брат му трепна шокиран и протегна ръка към
него.
— Зейдист, твоите…
— Трябва да занеса храна на моята нала.
— Почакай! Зейдист! Твоите…
Зи само поклати глава и продължи да се отдалечава по коридора.
>35.
— Защо не ми показа това веднага щом се прибрах? — попита
Ривендж догена си. Слугата се изчерви от срам и ужас и той протегна
ръка към него. — Всичко е наред. Няма значение.
— Господарю, дойдох при вас, когато разбрах, че сте се прибрали и
повече няма да излизате. Но вие спяхте — като никога. Не бях сигурен
какво трябва да означава този запис, а не исках да ви безпокоя. Вие
никога не си почивате.
Да, след като бе нахранил Мариса, силите му се бяха изчерпали. Беше
затворил очи и потънал в безпаметство за първи път от… Господи, цяла
вечност. Обаче това тук беше проблем.
Рив седна пред екрана на компютъра и пусна отново записа. Мъж с
тъмна коса, облечен в черни дрехи, беше спрял пред входната им врата.
Тъкмо слизаше от пикапа си. Отиде и докосна панделките, завързани за
железните решетки.
Рив увеличи образа и видя ясно лицето на мъжа. Обикновено — нито
красиво, нито грозно. Но тялото му беше едро. А сакото му беше или
подплатено, или криеше оръжия.
Рив стопира образа и си записа на датата и часа, намиращи се в