И няколко червени рози

От Чилтън

„Представител Брандън Клевинджър… Чували ли сте за него? Вероятно не.

Той оглавява Държавната комисия по ядрено планиране, което означава, че Бомбата — опа, прощавайте, реакторите — зависят финансово от него.

И тук ви представям нещо любопитно.

Не, зелени природозащитници, няма работа за вас! Вървете да скандирате другаде! Аз нямам проблем с ядрената енергия. Необходима ни е, за да сме енергийно независими [от определени отвъдокеански интереси, за които писах наскоро]. Но възразявам на следното — ядрената енергия губи предимствата си, ако проектът за строеж на централа и производство на ток е нерентабилен — тоест много скъп.

Разбрах, че представителят Клевинджър си е позволил няколко луксозни голф експедиции до Хаваите и Мексико с новоизпечения си «приятел» Стивън Ралстън. Е, досетихте ли се, момчета и момичета? Ралстън участва в търг за ядрена централа край Мендосино.

Мендосино… Прекрасно място и много скъпо. Да не говорим, че доставката на тока оттам ще е още по-скъпа. [Друг предприемач е предложил доста по-евтин и ефикасен проект на седемдесетина километра южно от Сакраменто.] Източникът ми предостави предварителния доклад на комисията, от който става ясно, че Ралстън вероятно ще получи зелена светлина да строи край Мендосино.

Постъпил ли е Клевинджър незаконно или несправедливо?

Не казвам да или не. Само задавам въпроса.“

— Лъгал е през цялото време — обади се Ти Джей.

— Да.

Лицемерието на Ройс обаче беше второстепенна грижа. Вече не се налагаше да го изнудва. Нали беше заявил, че си тръгва след ден-два?

— Браво на теб!

— Просто печеля червени точки.

Ти Джей излезе и Данс зачете доклада. Изненада се, че Дейвид Рейнолдс — амбициозното хлапе, с което снощи си поиграха на котка и мишка — не го донесе лично.