Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
Комисарят се изправи и се намръщи.
— Вече съм стар за подобни гонитби — изсумтя той. — Най-сетне стрелях със зачисленото ми оръжие! Колко противно!
— Сега какво ще стане, Кармайн? — попита Ейб.
— Отиваме при съдия Туейтис и настояваме да подпише заповеди за обиск за домовете, другите имоти и офисите на господата Филип Смит, Гъс Първи, Фред Колинс, Уол Гриърсън и Ланселот Стърлинг — заяви Кармайн. — Те разполагат с достатъчно пари, за да платят пет или десет милиона на някой снайперист. В едно отношение днешната какофония беше дар от Бога. Дъг Неверни ще бъде толкова развълнуван, че ще ни даде заповеди за всички, освен за М. М. и за чичото на Дилия.
— Не разполагаме с достатъчно хора — намръщи се Кори. — Трябва да ги ударим всички едновременно. Но защо ти е дребният лайнар Стърлинг, Кармайн? Той нито е мултимилионер, нито нищо.
— По усет — заяви Кармайн. — Той е садист, което означава, че е интересен. Колкото до хората, посочи ми по-подходящ момент за мобилизиране на ченгетата от времето непосредствено след атаката на снайперист. Какви ли не химикали се пускат в тоалетните в момента, под матраци и в стени се крият цели арсенали, всеки дребен престъпник в Холоуман е заровил глава в пясъка. Ще зазвучат сирени и всички ще решат, че сме по следите на убийците.
— Първо офисите ли? — попита Ейб.
— Не, първо домовете.
Дилия сведе очи и започна да подрежда столовете.
— Дилия, Уолъс Гриърсън е за теб — каза Кармайн. — Вече си положила клетва, затова те назначавам за помощник-детектив към полицейското управление на Холоуман. С Гриърсън само ще си изгубим времето, така че ти ще бъдеш в безопасност, дори ако не успея да те уредя с оръжие. Само че трябва да претърсиш много щателно. Не искам нито един от борда на „Корнукопия“ да реши, че се отнасяме благосклонно към него. Повечето имат вили в Мейн — полицаите от Мейн ще се заемат с тях, като обърнат специално внимание на обори, бараки и мечи капани. Ще им позвъня, докато Таско събира хората, които не е нужно да знаят предварително какво ще правят.
Дилия бе на седмото небе и дори не се сети да роптае, че й е поверен Уолъс Гриърсън.
— Какво търсим, Кармайн? — попита тя, кафявите й очи блеснаха като на птичар, когато види пушката на господаря си.
— Хобита, които не се връзват — отвърна без колебание Кармайн. — Още по-важно, тъмни стаички, в които има техника за проявяване на цветни филми, апаратура за увеличаване и намаляване. Особен вкус към книги — например към нацистка Германия, към комунизма, към Русия във всичките й идеологически премени, към Китай. Освен това научни постижения на по-високо ниво, отколкото се очаква. Ейб, заеми се с Ланселот Стърлинг, защото умееш да откриваш тайни врати и чекмеджета. Лари Пизано ще поеме Гъс Първи. А ти, Кори, отиваш при Фред Колинс.
— Значи ти ще се занимаеш с Фил Смит — отбеляза Ейб. — Има ли някаква причина за това, Кармайн?
— Не бих казал. Фред Колинс мирише най-силно на гнило, но не искам да го подплаша, като се явя лично. Докато шефът, Фил Смит, ще очаква да види мен.
— Съпругата му е гнила работа — смръщи нос Дилия.
— Защо мислиш така?
— Твърди, че била сами от Лапландия, но много се съмнявам. Прекалено татарски черти има. Акцентът й е прекалено силен за човек, прекарал по-голямата част от живота си в англоговореща страна. По-скоро говори както китайците говорят английски. Нали ме разбирате? И синтаксисът, и звуците на родния й език са прекалено далечни от тези на индоевропейските езици — обясни Дилия.
— А, да, ти нали разговаря с нея на партито на Майрън — досети се Кармайн. — Какво мислиш за нея като човек?
— Виж, хареса ми, но продължавам да твърдя, че има нещо гнило.
Съдия Туейтис подписа заповедите с огромно задоволство и Кармайн започна претърсванията в два следобед. Операцията беше координирана, всеки екип беше на определеното място, за да нахлуят едновременно в домовете на заподозрените. Семействата негодуваха, че се налага да излязат навън, докато претърсват къщите им. Мъжете си бяха у дома, благодарение на снайпериста, който бе изплашил всички жени в Холоуман и района.
Фил Смит живееше извън града в красиво имение, сгушено край Норт Рок, където базалтови скали оформяха малък каньон, чиито стени ограждаха огромна, в класически стил къща, построена от варовик. Сградата се издигаше сред пищна английска градина с цъфнали лехи, дървета и храсти, с фонтани и статуи, съвсем в стила на архитекта Иниго Джоунс. Имаше дори и беседка, откри Кармайн, кръгла, открита, с колони в йонийски стил, маса и столове. Гледаше към малко изкуствено езерце, по което се плъзгаха грациозно бели лебеди, а далечният бряг бе скрит от клоните на плачещи върби. Не се изненада, когато видя фазаните с прибрани опашки да кълват стръкчета трева и червеи.