Лавина от убийства

— Качеството на снимките им е много високо — отбеляза Кармайн на следващата сутрин, — но дори да вземем под внимание факта, че всички могат да купят и продадат банкера Дж. П. Морган, пак не можем да поставим патриотизма им под съмнение заради грижливо оборудваните тъмни стаички. Постигнахме желаното — отнехме им възможността да прехвърлят тайните на „Корнукопия“ върху миниатюрни носители, които да бъдат изнесени тайно от страната. Мисля си, че е много вероятно Одисей вече да е направил снимките си в тъмната стаичка, но съм сигурен, че все още не ги е предал. Освен това съм съгласен с Фил Смит — шпионажът не ни влиза в работата. Другата ни цел беше да ги изкараме от равновесие, а с нея се справихме както трябва. Останалите са научили от Смит теорията ни за убиеца. — Той огледа колегите си. — Някой има ли да докладва нещо интересно?

— Аз — обади се Ейб с доволен вид. — Оказа се прав за Ланселот Стърлинг, Кармайн — наистина е садист. Живее сам в страхотен апартамент зад „Сайънс Хил“ — няма нито жена, нито деца. Снимките по стените му са на мускулести младежи, обективът е насочен към задниците им. Имаше скрито помещение, пълно с кожени дрешляци, вериги, белезници, окови и разни странни играчки. Май очакваше да остана доволен, когато открия тайния шкаф, но нещо в поведението му ми подсказа, че крие още благини. Затова продължих да търся. Под готварския плот в кухнята намерих камшици, които могат да ти съдерат кожата. Миришеха на кръв, затова ги конфискувах. Само че най-гадното беше онова, което стърчеше от джоба му — кесия като онези, в които се държат монети, с върви. Приличаше на кожена, но беше по-фина от напа, светлокафява. Щом погледът ми се насочи натам, той се разкрещя за гражданските си права, как съм смеел, а когато посегнах, направо се разбесня. Затова я донесох и я дадох на Патрик.

— Какво мислиш, Ейб? — попита Кармайн.

— Че се натъкнахме на поредния убиец, който няма нищо общо със случая. Оградих апартамента — намира се на първия етаж и има отделно мазе — и трябва да се върна с двама колеги и по възможност пневматичен чук. Този тип е убивал, готов съм да си заложа главата, но нямам представа дали е зазидал тялото в мазето или някъде другаде. За тази вечер го настаних в мотела на майор Майнър, но той пищи за адвокат.

— Тогава върви веднага да вземеш нова заповед от съдия Туейтис, Ейб. Занеси му поне един от кървавите камшици — разпореди се Кармайн. — Друг?

Останалите поклатиха глави; екипът му беше уморен и не бяха в настроение за разговори.