Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
На Филип Смит му стана изключително неприятно, но след като прегледа внимателно заповедта, помоли съпругата си да изчака в беседката, докато придружаваше Кармайн и ченгетата по време на претърсването. Слугите — до един пуерториканци, забеляза Кармайн, очевидно свикнали с арогантното поведение на Смит — бяха изпратени да чакат в автомобилите си.
Смит носеше панталони от камилска вълна, кремава копринена риза и кремав кашмирен пуловер: обичайното облекло за господаря на дома в свободното му време, помисли си Кармайн. Чудесно поддържаната му стоманеносива коса беше сресана назад без път, а гладко обръснатото лице ухаеше едва доловимо на скъп одеколон.
— Това е безобразно натрапничество — заяви той, когато последва Кармайн в къщата.
— При обикновени обстоятелства щях да се съглася с вас, господин Смит, но след случката тази сутрин вече нямаме желание да пипаме с кадифени ръкавици — изтъкна капитанът и огледа фоайето, високо колкото три етажа, с витражен таван в синьо, зелено и бяло — нямаше нито един нюанс от червената гама, който да се откроява на небето. Подът беше от шуплест варовик, стените — бледобежови, произведенията на изкуството — забележителни. Който и да бе обзавеждал къщата, не бе внесъл нито един старинен детайл — като доспехи или кръстосани пики. Стълбите водеха към втория етаж, а след това и до третия. Балюстрадата опасваше втория и третия етаж, откъдето се виждаше фоайето. Вкусът на семейство Смит към изкуството беше разностилен — импресионисти, съвременни и ултрамодерни автори, и много снимки.
— Започваме — обърна се той към Смит. — Трябва да свалим всички картини, господине. Гърбовете ще бъдат проверени, както и стените. Хората ми ще действат внимателно. Как предпочитате, да останете, за да наблюдавате, или ще дойдете с мен?
— Ще дойда с вас, капитане — отвърна Смит през стиснати зъби.
Кармайн обиколи стаите, но ако Смит беше Одисей, той не ги бе използвал за необичайни цели. Единствената възможност бе да е скрил нещо зад картина. Трябваше да проверят всички до една.
Библиотеката можеше да събуди завистта на всеки запален читател, въпреки това Кармайн прецени, че собственикът й няма склонност към писменото слово. Много от томовете бяха с позлатени корици, подвързани в кожа: красиви викториански издания на проповеди, остарели научни теории, класическа гръцка и римска литература. Имаше пъстроцветни романи и научнопопулярни творби, които очевидно бяха четени. Не бяха нищо особено — от Зейн Грей до биографии на филмови звезди. Скоро откри сейфа зад томовете на „Британика“; корицата беше изтъркана там, където Смит я бе докосвал.
— Отворете го, господин Смит — настоя Кармайн.
Домакинът се подчини с крива усмивка — не бе никак притеснен.
Държеше десет хиляди долара в брой, облигации и акции, и три кичура лененоруса коса, двата вързани със синя панделка, единия с розова.
— Косата е на децата ми — обясни той. — Вие пазите ли косата на вашите деца?
— Не — отвърна Кармайн. — Защо ги държите тук?
— В случай че влязат вандали или някой ограби къщата. Произведенията на изкуството са без значение, но не и децата.
— Нито едно от тях не живее тук, нали?
— Не. Липсват ми, но човек не може да спре развитието им, като ги държи близо до себе си — сподели тъжно Смит.
— Къде са сега?
— Ана е в Африка, в Корпуса на мира. Майка й много се тревожи за нея. Веднъж вече се разболя от малария.
— Да, лоша работа — кимна Кармайн. — Никой не подготвя децата за онова, което ги чака. Ами момчетата?
— Питър е в Иран — геолог е, специалист по петрола. Стивън пък е морски биолог, работи за „Удс Хоул“. В момента е някъде около Червено море.
Затвориха сейфа и продължиха. Прегледаха и спалните — Смит и съпругата му все още спяха заедно — след което се качиха на последния етаж.
— Там има главно боклуци — рече Смит, — но Натали обича всичко да е подредено, така че не е трудно, когато търсиш нещо. — Беше спокоен и по-приказлив, отколкото в началото на огледа; ядът му мина бързо, тъй като бе напълно безразличен към работата на полицията.