Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
— Затова Одисей се е опитал да разнообрази убийствата, с надеждата да ни обърка и забави — въздъхна замислено Ейб.
— Именно.
Последва мълчание. След това Кори го наруши.
— Има още нещо, което ме измъчва.
— Какво?
— Защо Барт не е бил убит?
Кармайн се поколеба.
— Мога единствено да кажа, че Ерика не го е забелязала. Той е бил мълчаливият човечец, скрит зад дебелака, и е щял да си остане напълно незабележим, дори да е огледала масата, когато е сядала. Знаем обаче, че тя не е огледала хората, защото е била пияна и вниманието й е било насочено към Дезмънд Скепс. Дори не е забелязала Барт, следователно не го е споменала пред Одисей. Другата възможност е, че го е забелязала, но той е от хората, които не бият на очи, и го е забравила почти веднага. Едно знам със сигурност, момчета — ако Барт е все още жив, Одисей или не знае, че той съществува, или досега не е успял да открие кой е.
— Трябва да пазим Барт — предложи Кори.
— И по този начин да го разкрием? Затова днес обядвах с него напълно открито, дори го изпратих до сградата на застрахователно дружество „Нътмег“. По нищо не приличахме на детектив и свидетел, а по-скоро на двама стари приятели, които са се видели да си поговорят. Нали преди живеех в сградата на „Нътмег“, а Одисей го знае. Значи трябва да съм имал приятели там, нали?
— Добре, няма охрана — примири се Кори, замислен над аргументите на лейтенанта.
— Ами Нети? — попита глухо Ейб.
Спогледнаха се ужасени. Кармайн сви рамене.
— Да се надяваме, че е чула някоя нова пикантерия във винарната в Бъфо. Много е възможно. Ще обядва там с разни деятелки за правата на жените. Дали и Полин Денби не е включена в менюто?
— Най-важното е — изтъкна Кори, — когато някой от вас се види с Нети, да не споменава името на Барт.
На следващия ден Дани Марсиано и Джон Силвестри трябваше да отидат на „официално посещение“ при кмета, както се изразяваше комисарят. По рождение Итън Уинтроп бе истински янки от Кънектикът, почитател на показността. Изпълняваше любимата си кметска длъжност така надуто, с такъв апломб, че успешно принуждаваше съветниците си да приемат онова, което поиска, а той непрекъснато искаше нещо от тях; съветниците му бяха послушни, а и много не се интересуваха от начинанията му, стига да си получаваха обещаните бонуси. Така гимназиите „Тафт“ и „Травис“ получиха средства за оркестрите си, на които всички се радваха — или единият, или другият минаваше с маршова стъпка по улиците, така кметът можеше да осигури музика на „официалните посещения“.
Шефовете на полицията се дразнеха от тази помпозност и за Кармайн това бе един от недостатъците на работата откакто стана капитан, защото лейтенантите не бяха длъжни да присъстват. Най-лошото бе, че трябваше да вади униформата си. При нормални обстоятелства единствено Дани Марсиано беше в униформа, тъй като той беше шеф на униформените ченгета. Силвестри, който сам определяше правилата, обикновено обличаше черен костюм и черно поло. Кармайн пък предпочиташе широки памучни панталони, риза без вратовръзка и сако от туид, натъпкваше вратовръзката от „Чъб“ в единия си джоб, да я сложи, ако се налага. Изглеждаше спретнат и му беше удобно.
Тъй като официалните полицейски униформи за висшия полицейски състав бяха обточени със сребърни ширити, те бяха тъмносини, а не черни, за да не ги свързва никой с униформите на Гестапо. Жени като Дилия Карстеърс, Дездемона Делмонико и Симонета Марсиано бяха на мнение, че тримата висши офицери изглеждат страхотно в официални униформи, вталени, с широки рамене и красиви. Нети бе закачила на цяла стена снимки на нейния Дани в парадна униформа и няколко снимки на Силвестри и Кармайн. Мъчениците в униформа съвсем не бяха на същото мнение, тъй като саката бяха с високи яки и Кармайн — не беше единственият — се кълнеше, че ръбчетата им са заострени специално.
Налагаше се обаче да се облекат за случая. Кармайн, Дани и Силвестри бяха застанали на поляната, докато двата оркестъра свиреха и маршируваха, а кметът се беше изправил до М. М. от „Чъб“, докаран в цялата прелест на ректорската си роба и шапка. Това бе официално отдаване на почит от страна на града към ученото братство, тъй като академичната година бе към края си. Добре че денят беше топъл и приятен; наоколо се беше раззеленило, тревата бе гъста и свежа. Най-красиви бяха тополите, вече разлистени, извисили се над тържеството на кмета Уинтроп, за да напомнят за мирните отношения, които понякога се оказваха много крехки.