Лавина от убийства

— Ще изгубя снимки, на които държа — оплака се Смит.

— Не е задължително, господин Смит. Непроявените снимки ще бъдат обработени в нашата лаборатория и ще се постараем да запазим филма. Какво има на покрива? — попита той и тръгна навън.

Смит кипеше от яд, но усещаше, че е по-добре да не се отделя от Кармайн, вместо да пази тъмната стаичка.

— Нищо! — сопна се той.

— Може, но боята ми се струва изцапана. — Кармайн се заизкачва по стълбите и натисна врата, която се отвори настрани.

Излезе на просторен плосък покрив, залят с асфалт, и загледа купола, който бе видял от партера. В миналото, когато богатите са строили подобни къщи, тук е имало резервоар за вода; така налягането на водата е било достатъчно, за да захрани цялата къща — нечуван лукс за онези времена. Над купола стърчеше тънка антена, която не се виждаше от земята, а зад парапета на покрива бе скрита врата.

— Какво е това? — попита Кармайн и пристъпи натам.

— Портативното ми любителско радио — обясни Смит. — Тъй като си мислите, че съм Одисей, сигурно ще искате да конфискувате и него.

— Точно така — потвърди ведро Кармайн и зачака Смит да отключи вратата с друг ключ. — Невероятно модерно — призна той, след като влезе. — Оттук можете да разговаряте с Москва.

— Норт Рок ме заглушава. Всъщност, капитане, възможно е, но е много малко вероятно — подсмихна се Смит. — В година господня 1967 много се съмнявам, че шпионите се свързват директно с господарите си. Случайно да сте забелязали, че светът се модернизира с неподозирана бързина? Можете да оглеждате, докато кравите се приберат от паша, но няма да откриете нищо, което да намеква за шпионска дейност! Нямах възможност да променя честота и настройките, но давайте, конфискувайте всичко. Щом се обадя на адвокатите си, всичко ще ми бъде върнато, затова гледайте да не повредите нищо.

— Съжалявам, господин Смит — усмихна се мило Кармайн. — Ако това ще ви успокои, същото се случва и на останалите членове от борда.

— Искам да ви попитам нещо, капитане. Вие се занимавате с убийства, не с шпионаж. Шпионажът е федерално престъпление, не е по вашата част. Доколкото разбирам, конфискувате всичко от тъмната ми стаичка и радиото, за да търсите доказателства за шпионаж. Мога да ви съдя — предупреди Смит.

— Господине! — възкликна Кармайн стреснато. — Заповедта, подписана от съдия Туейтис, ясно посочва „във връзка с убийство“ и аз конфискувам всичко това с намерение да търся убиец. Отровата може да бъде скрита в шишенцата за проявител, спринцовките пък могат да бъдат заврени в апаратурата, бръснарските ножчета — в шкафчето в банята или в малка резачка за хартия — вие имате няколко в тъмната стаичка, пистолетите пък излизат от най-неочаквани места. Да продължавам ли? Кухнята ви също е проверена. — Той разпери ръце типично по италиански. — Докато не проверя всички конфискувани вещи, господин Смит, няма как да бъда сигурен, че нищо не ви свързва с някое убийство.