Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
— Как върви братовчеде? — попита Кармайн и наля кафе.
Патрик качи краката си, обути в ботуши, на бюрото и се ухили.
— Страхотна сутрин — похвали се той. — Погледни, братовчеде.
Посегна към кутията с доказателствен материал и извади малка, светлокафява кесия.
— Внимавай — предупреди, когато Кармайн протегна ръка. — Ейб мислеше, че вътре има пари, но се оказа, че има гумено покритие.
Кармайн я завъртя любопитно в ръка, забеляза необичайната кройка и се замисли над търпението, с което е било изработено нещо, което се издуваше от двете страни на централния шев.
— Някаква представа? — попита Патси с блеснали очи.
— Може би — отвърна бавно братовчед му. — Казвай, Патси.
— Това е човешки скротум.
Единствено желязното самообладание не позволи на Кармайн да хвърли отвратен торбичката.
— Господи!
— Има изобретателни народи, които запазват скротумите на едрите животни — обясни Патрик, — а през викториански времена сред ловците било на мода да вземат скротумите на слонове или лъвове като трофей, поръчвали на препараторите да ги превърнат или в мях за вода или в кесия за тютюн. Но се случва много рядко — продължи той — някой мъж — мъжете се ужасяват от кастрация — да запази човешки скротум като трофей. А точно това е направил заподозреният на Ейб.
— Сигурен ли си, че е човешки?
— Останали са срамни косми, а формата и размерът са характерни за човек с доста отпусната скротална торба. Тестисите не се различават много, докато при скротумите не е така. Който го е направил, е пълна откачалка.
— Трябва да съобщя на Ейб, преди да отиде при Дъг Неверни.
Обади се бързо и продължи да разпитва Патрик.
— Чий куршум е убил нашия стрелец?
— На Силвестри. Нищо чудно, че е ликвидирал цели стрелкови гнезда на нацистите. Постигнал е истинско чудо със стария патлак, от който не иска да се откаже. Бас ловя, че дори не ходи да стреля — изтъкна Патси. — Изстрелът е в главата, но това вече го знаеш. И ти не си се справил зле, Кармайн. Два от трите ти изстрела са го пронизали в дясното рамо. Третият куршум се е забил в един клон. Другите два на Силвестри са в гърдите.
— Никога не съм твърдял, че съм от страхотните стрелци на Дивия запад, особено пък от трийсет метра.
— Знам те аз теб — надявал си се да обездвижиш ръката, с която е стрелял, за да го пипнеш и разпиташ — предположи уверено Патси.
— Така е, но Джон беше прав — не можехме да рискуваме заради децата. Сбърках. Направи ми една услуга, Патси.
— Дадено, каквото кажеш.
— Изпрати пръстовите му отпечатъци на Интерпол и на нашите военни. Този човек не е тукашен. Знам го със сигурност, но може да е привлякъл вниманието на някой друг. Мисля, че е от Източна Германия, но не е от надъханите с идеология. Направил го е заради парите, което означава, че има семейство.
— Малко вероятно е да открием нещо. И още нещо, братовчеде, преди да хукнеш.
— Казвай.
— Какво да правя с фотографската апаратура и любителското радио, всичко тук е задръстено.
— Тъй като нямаме хора, които да се заемат с тях, Патси, ще ги предам в порив на благородство на специален агент Тед Кели. Нека ФБР намерят микроточките или снимките, на които баба им показва тайни планове — ухили се Кармайн. — Ще накарам Дилия да съобщи на борда на „Корнукопия“, че доказателственият ни материал е бил изискан от ФБР. Ще си получат играчките след седмици.
— Има ли някаква полза от тази работа? Онези типове са толкова богати, че за броени дни ще си купят нова апаратура и ще продължат постарому.
— Може, но някой ще забележи, че купуват, а дори богатите се колебаят, когато трябва да харчат пари за нещо, което вече притежават. Знаят, че ще си ги получат, така че защо да бързат? До един имат причини, поради които не искат да привличат вниманието към себе си.
— За Одисей ли говориш?
— Ти пък откъде знаеш това име?
— Стига, Кармайн! Устата на Тед Кели е голяма колкото краката му, а той се е научил да използва „Малволио“, за да провежда срещите си с други агенти на ФБР, които идват в града. За тях ние сме прости селяни, забутани на гъза на географията — отвърна Патрик. — Пък и в Холоуман няма тайни, както знаеш.