Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
Бяха се скупчили около платформа, драпирана в пурпурно и синьо, тъй като пурпурното бе цветът на „Чъб“, а синьото — на Холоуман. На платформата се бяха качили най-видните личности, а кметът и М. М. бяха заели почетните места. Тримата шефове на полицията се бяха изправили три стъпала по-ниско, шапките им бяха на нивото на коленете на високопоставените; комисарят на пожарната и заместникът му, облечени в светлосини униформи, стояха от двете им страни.
— Съвсем в стила на Итън — подхвърли Силвестри на колегата си Бийд Мърфи, — да ни изтъпанчат като цветя, аранжирани в букет.
Кармайн не обръщаше почти никакво внимание; яката го убиваше и задушаваше. Той проточваше врат, местеше глава от една на друга страна, след това вирваше брадичка колкото е възможно повече. Нещо проблесна във високите клони на близкия бук. Той застина на място и се взря, лицето му в миг стана безизразно, стар рефлекс, още от дните на войната, когато войниците губеха самообладание и започваха да стрелят по всички с шапка — като например офицерите и представителите на военната полиция. Ето! Нов проблясък, докато някой, качил се на дървото, нагласяваше оръжието си; оптичният мерник отразяваше слънчевите лъчи.
— Залегнете! — изрева той. — Всички залегнете, залегнете веднага!
С дясната ръка извади от кобура пистолета с дълга цев и с крайчеца на окото си забеляза, че Джон Силвестри прави същото, последван от Дани. Речите бяха започнали и двата оркестъра си почиваха, младежите седяха скромно на тревата, сякаш никога не бяха чували за цигара с трева или секс.
Не викът на Кармайн накара видните личности да наскачат с развети роби от платформата; стреснаха се, когато видяха трите ченгета в парадни униформи, извадили оръжията, да тичат към буковете, предвождани от капитана. Хлапетата хукнаха във всички посоки, момичетата се разпищяха, момчетата крещяха, тълпата се пръсна, останаха единствено новинарите от Канал 6 и успяха да заснемат най-ценния си репортаж след паметния ден миналата година.
Дани Марсиано падна, стиснал лявата си ръка, но Кармайн и Силвестри бяха прекалено близо, а дългата пушка бе неточна на близки разстояния.
Снайперистът успя да стреля още веднъж, не уцели, но никой не чу изстрела, тъй като беше заглушен от шумните гърмежи на двата пистолета, когато Кармайн и Силвестри стреляха едновременно, след това отново, за трети път. По-тънките клони се изпочупиха, от дървото падна отпуснато тяло и тупна на земята.
Чу се вой на сирени, по „Саут Грийн“ блеснаха полицейски лампи, изглежда някой с уоки-токи беше повикал колегите на Кармайн веднага щом той хукна към дървото.
— Мъртъв е — отбеляза капитанът. — Жалко.
— Не можехме да рискуваме — заяви задъханият Силвестри.
— Господи, каква наглост! — Както бе приклекнал, Кармайн вдигна поглед към Силвестри. — Как е Дани? Трябва да оградим мястото, Джон, веднага, така че се разпореди.
Капитанът свали бързо обточената със сребърен ширит куртка, метна я настрани и коленичи, за да огледа жертвата. Напълно непознат, което бе огромно разочарование, мъж в началото на четирийсетте, стегнат, слаб, в кафяв анцуг, лицето му бе омазано в кафява боя, за да не се вижда, докато е между клоните на дървото.
Силвестри се върна.
— Дани е добре — ранен е, но куршумът не е засегнал важни органи. Кой е мръсникът?
— Не се знае.
— Кого ли е искал да убие?
— Според мен, мишената е бил първо М. М., после кметът, но най-вероятно всички на платформата, които успее да порази. — Кармайн вдигна пушката, прехвърлена с ремък през рамото на убиеца, който очевидно владееше твърде добре занаята си и не си бе позволил да я изпусне. — „Ремингтън“, 308-и калибър, с пет патрона. Ново оръжие, досега не бях виждал такова.
— Тази година го пуснаха за морската пехота. — Силвестри следеше тези неща. — Как смее? — Комисарят се наежи гневно и оголи зъби. — Как смее някой да причини това на града ми? На моя град? Децата ни бяха тук — нашите деца! Някой се гаври с нас, човек, който има достъп до най-новото оръжие!
— Трябва да го спрем! — отсече Кармайн. — Мога да ти кажа едно, Джон — никога повече няма да мрънкам заради униформата. Яката направо ме задушаваше, затова въртях глава насам-натам. Тъкмо протягах врат, когато мярнах проблясък сред листака, който можеше да е единствено от оптичен мерник. След него последва и втори. Напомни ми за една случка във Форт Браг. Слушай, Дани все настояваше да мина на автоматичен пистолет, но ако не бях с пистолета с дългата цев — също и ти! — никога нямаше да уцелим гадината мръсна.