Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
— Прав си, Кармайн — съгласи се Силвестри и го потупа по гърба. — Дани обаче е прав, не говоря за снайпериста, защото втори няма да има. Време е да преминем на автоматични. — Той въздъхна със съжаление. — Тук няма да научим нищо повече — продължи. — Да видим що за пуяк сме застреляли и да се уверим, че няма пострадали.
Пострада единствено достойнството на шапката на Хенри Хауърд, тъй като неколцина мъже я използваха като кофа, в която да повръщат. Вероятната цел Мосън Макинтош бе толкова вбесен, че дори не се сещаше да помисли какво би могло да го сполети. Той причака Силвестри и Кармайн с изражение, което бе карало комитети от Конгреса да се разтреперят доста преди езикът му да ги накълца на малки парченца. Говореше се, че се страхувал единствено и само от Господ.
— Накъде върви този свят, господа? — извика възмутено той и от очите му бликнаха гневни искри. — Тук имаше деца.
— Знам, че едва ли ти е до ядене, М. М., но те каня да вечеряш с мен днес в „Сий Фоум“ и ще ти разкажа една дълга история — предложи Силвестри. — В седем, никакви съпруги и пет пари не давам дали имаш или нямаш право на достъп до секретна информация.
Гневните очи на ректора на „Чъб“ заблестяха възторжено.
— Знам достатъчно, за да съм наясно, че изобщо не знам достатъчно — заяви той. — Ще дойда, Джон. Искам да чуя абсолютно всичко.
— Ще го чуеш.
Кармайн едва сдържа въздишката си. Каквото и да мислеха специален агент Кели и разните шефове на отдели във Вашингтон, когато в Холоуман се усетеше чужда намеса, хората се сплотяваха срещу нежеланите натрапници. В такива случаи дори Хартфорд оставяше Холоуман на мира.
А пък денят бе прекрасен, помисли си той, докато се връщаше на улица „Седар“ и Областната администрация, където незабавно предаде оръжието си на дежурния сержант. Добре че престрелката не продължи дълго; не носеше резервни муниции, когато беше в парадната униформа. Поне в това отношение случаят не го затрудни. Съпругата и синът му бяха преживели нещо страшно, но поне никой не беше стрелял по тях тази сутрин. Може би представляваха твърде незначителна мишена. Е, господин Одисей, продължавай да мислиш по този начин.
— Комисарят ще предаде своето оръжие веднага щом се върне в управлението — обясни той на сержант Таско. — Все още не знаем чий изстрел уби снайпериста, но и двата пистолета трябва да отидат за балистична експертиза.
— Разбира се, капитане. — Таско му се стори малко объркан. — След толкова години комисарят най-сетне използва любимия си 38-калибров с дълга цев! Не знаех, че и вие имате такъв.
— По-добре прехваща целта надалече — отвърна Кармайн. — Тази сутрин свърши добра работа.
— Наблизо ли бяхте?
— На около трийсетина метра.
— Снайперистът е бил доста по-далече!
— Когато си под обстрел, Джоуи, тичай към оръжията, не се отдалечавай от тях.
Качи се пеша и откри, че Дилия вече е подредила столове за оперативката, която със сигурност предстоеше; тя бе спокойна, действаше разумно и логично, и очевидно бе приела новината за заплахата срещу шефа си и чичо си, без да прави трагедия от този факт.
Ейб и Кори влязоха с комисаря; екипът на Кармайн бе по-развълнуван от Силвестри, който погледна към стената, където доскоро висеше репродукцията с увехналия лилиум.
— Добре че си се отървал от нея — похвали той Кармайн, когато седна. — Мики има извратено чувство за хумор.
— Ще сложа снимки на Дездемона и Джулиън. Всички се настаниха по столовете, включително Дилия, но изглежда никой нямаше желание да постави начало на разговора.
Силвестри реши, че е длъжен по право.
— Това да не би да е кампания за всяване на ужас? — попита той.
— Одисей иска да мислим така, шефе — отвърна Кармайн.
— Имаме ли някакъв напредък? Какви са шансовете да заловим негодника? Изобщо знаем ли кой е?
— Още е под въпрос — призна неловко Кармайн. — Имам някакви идеи, но нищо достатъчно убедително, за да обвиня някого от заподозрените. Мисля обаче, че сме близо. Защо ли? Защото доказателствата се трупат. Как е Дани?
— След три или четири дни ще го изпишат от болницата. Горката Нети се е съсипала.
Ейб и Кори се спогледнаха и Кармайн веднага забеляза: двамата искаха да кажат, че простреляната ръка на Дани ще спаси живота на Барт. Симонета щеше да има по-важни теми за обсъждане от Барт и благотворителния банкет.