Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
Джейс я размаза с ботуша си и се хвърли към жената демон с извадено острие. Лилит обаче
изчезна като сянка, когато светлината я освети, и се материализира отново зад гърба му. Той
се завъртя, тя вдигна едва-едва ръце и постави отворена длан върху гърдите му.
Джейс полетя. Микаил изпадна от ръката му и се плъзна по каменните плочи. Джейс се
носеше във въздуха и се блъсна в ниския покрив с такава сила, че по камъка се появиха
пукнатини. После се удари силно в земята, видимо изумен.
Задъхвайки се, Клеъри побягна към падналата серафимска кама, но така и не я стигна.
Лилит вдигна Клеъри с двете си тънки, ледени ръце и я захвърли с невероятна сила. Клеъри
се блъсна в един от ниските храсти, клоните му злобно раздраха кожата й, отваряйки дълги,
дълбоки рани. С усилие успя да се освободи, роклята й се заплете в листата. Чу как
коприната се разкъса, когато се отдръпна от храста, обърна се и видя Лилит да изправя
Джейс на крака; ръката и беше сграбчила окървавената му риза.
Жената демон му се усмихна и черните й зъби проблеснаха като метални.
— Радвам се, че отново си на крака, малки нефилиме. Искам да гледам лицето ти, докато те
убивам, няма да те намушкам в гръб, както ти направи със сина ми.
Джейс избърса с ръкав лицето си, и платът се оцвети в червено от дългата рана на бузата му.
— Той не е твой син. Ти си му дала кръв. Това не го прави твой. Майко на магьосниците…
— той обърна глава и изплю кръв. — Ти не си ничия майка.
Змийските очи на Лилит заблестяха гневно. Клеъри забеляза, че всяка от змийските глави
има по две собствени очи, блестящи и червени. Стомахът й се обърна, когато змиите са
раздвижиха и огледаха тялото на Джейс от глава до пети.
— Нарязала е руната ми. Колко грубо — изсъска тя.
— Но ефективно — каза Джейс.
— Не можеш да ме победиш, Джейс Херондейл — рече тя. — Може да си най-великият
ловец на сенки, който този свят някога е познавал, но аз съм повече от Велик демон.
— Тогава се бий с мен — каза Джейс. — Ще ти дам оръжие. Аз ще се сражавам със
серафимската кама. Да се бием един срещу друг и да видим кой ще победи.
Лилит го погледна, поклати бавно глава, тъмната й коса се уви около нея като пушек.
— Аз съм най-старият демон — каза тя. — Аз не съм мъж. У мен няма мъжка гордост и не
можеш да ме съблазниш с една такава битка. Това е слабост, присъща изцяло на твоя пол, не
на моя. Аз съм жена. Ще използвам всякакво оръжие, за да получа каквото искам — и тогава
тя го пусна с презрение. Джейс се олюля за момент, бързо възвърна равновесието си и се
протегна към Микаил.
Сграбчи камата точно когато Лилит се разсмя и вдигна ръце. Отворените й длани избълваха
кълба от сенки. Дори Джейс изглеждаше шокиран, когато те образуваха два еднакви черни
сенчести демона, с блестящи червени очи. Те се хвърлиха на земята и започнаха да рият с
крака и да ръмжат. Това са кучета, помисли си Клеъри учудено, две бесни, злобно
изглеждащи черни кучета, които приличаха на добермани.
— Адски хрътки — издиша Джейс. — Клеъри…
Той не довърши, тъй като едно от кучетата скочи към него с отворена като на акула паст.
Миг по-късно и второто се втурна напред и се хвърли право към Клеъри.
— Камила? — главата на Алек се замая. — Какво правиш тук?
На мига усети, че прозвуча като идиот. Потисна желанието си да се удари по челото.
Последното, което искаше, беше да изглежда като глупак пред бившата на Магнус.
— Лилит заповяда да ме доведат — каза жената вампир със слаб, разтреперан глас. —
Накара последователите й да проникнат в Храма. Той не е затворен за хора, а те са хора…
или нещо такова. Прерязаха веригите ми и ме доведоха тук, при нея — тя вдигна ръце,
веригата, която оковаваше китките й за тръбата издрънча. — Отнесоха се жестоко с мен.
Алек се наведе и очите му застанаха на едно ниво с тези на Камила. По вампирите не
оставаха синини — те оздравяваха прекалено бързо, — но отляво косата й беше зацапана с
кръв и това го накара да мисли, че тя казва истината.
— Да кажем, че ти вярвам — рече той. — Тя какво иска тя теб? Доколкото знам, Лилит не
се интересува особено от вампири.
— Знаеш защо Клейва ме беше заловил — отвърна тя. — Трябва да си чул.
— Убила си трима ловци на сенки. Магнус каза, че някой ти е заповядал да го направиш…
— той млъкна. — Лилит?
— Ако ти кажа, ще ми помогнеш ли? — долната устна на Камила затрепери. Очите й бяха
огромни, зелени, умоляващи. Беше много красива. Алек се зачуди дали някога Магнус я е