Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
И я дочакала. Такова чувство Миди не била изпитвала досега през дългия си живот (двайсет и три години) и била убедена, че не може да й се случи нищо по-прекрасно.
Старият пирянец бе принуден да изслуша внимателно и покорно този безумно дълъг, според него, девически монолог. Впрочем, поне половината от милото чуруликане на момичето Кърк с чиста съвест пропускаше покрай ушите си, тъй като със сигурност знаеше, че Язон и Мета, включени към микрофоните му, няма да пропуснат нито дума.
На финала на тази романтична среща под изобилието звезди на Егрисианското небе, Кърк обеща да предаде на своя „патрон“ (каква дума само! Да беше казала „повелител“) точното време и място на срещата. Храмът на Дзевесо, точно в полунощ. И, разбира се, без съпровождащи.
Изпращачи имаше, но те спазваха дистанция и не допускаха поверителната им мисия да бъде разсекретена. Бяха забелязани „изпращачи“ и от другата страна, но тях пирянците бързо ги неутрализираха — хуманно, с химически средства, без повреди и с гарантирана възможност за по-нататъшно пълноценно съществуване.
Язон подмина разкошния портал с мраморни колони, които изглеждаха зловещо-зеленикави в светлината на трите ярки луни и веднага видя до притворените врати на величествения храм изящната фигурка на Миди. Видя я и нерешително спря. Младата царкиня му кимна леко и със същия почти незабележим наклон на главата направи знак към вътрешността, с една дума — отивам там, пък ти върви след мен, там ще говорим.
Язон влезе в светилището на Дзевесо и се изуми. Що за църква! Това бе някакъв музей на космонавтиката. Тук се покланяха на изображенията на древни ракети и на астронавти в дебели нелепи скафандри, отправяха молитви към бога на течното гориво и боговете на астронавигацията, тук бе издигнато в култ забравеното умение да се огъва пространството и да се използва енергията на гравитационните полета. На олтара стоеше весело боядисан на ивички звездолетен двигател от петнадесето или шестнадесето поколение, но явно усъвършенстван от някой самоук гений. Язон бе заинтригуван от необичайната конструкция и разговорът с Миди започна точно оттук.
Върховният жрец тихо се отдалечи, без даже да ги поздрави. Язон отдалеч бегло зърна този високопоставен духовник, който заемаше важно положение в йерархията на планетата. Между другото, името му беше абсолютно непроизносимо за местните жители. Язон вече знаеше, че в егрисианския език не съществува „ф“! По нещо удивително познато се мярна в чертите на човека, омотан от глава до пети в розово-кремав плащ с неопределена форма. Но той изчезна в мрака и Язон престана да мисли за всички тези загадки и догадки. Малко ли хора в Галактиката си приличат! А жрецът явно беше предупреден за конфиденциалната среща между царската дъщеря и другопланетния гост, затова се държи така странно…
Язон, без повече да изпитва неудобство от присъствието на култовия служител, безцеремонно обиколи двигателя от всички страни, дори рискува да докосне някои по-странни детайли.
— Това е било вътре в окроткави, т.е. под златния кожух — поясни Миди. — Татко се опитваше да използва механизма за други летящи между планетите кораби, но нашите инженери не можаха да се справят със задачата и накрая двигателят остана в храма на Дзевесо. Фрайкс най-добре от всички се ориентираше в устройството на звездолета „Овен“ — при последните думи Миди игриво примигна с очи като ученичка, произнасяща неприлична дума. — И той твърдеше, че в двигателя нямало нищо ново, само отделни джунджурии, а най-важното изобретение на неговите прадеди по майчина линия била тъкмо златната обвивка, именно окроткави, разбираш ли?
— Разбирам. А кой е този Дзевесо?
— Дзевесо е най-висшият и най-важният от боговете.
— Не, питам те какъв е бил приживе, може би древен космонавт? Срещала ли си това име в компютъра?
— Не, но мисля, че той е бил по-скоро създател на цялата тази техника. Велик конструктор.
— Ето това е сериозен разговор! Слушай, а що за бог е този Диборан? — учудено попита Язон като продължаваше да се движи покрай стените и да изучава с интерес уникалния иконостас в храма на Дзевесо.