Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Язон се замисли, но Мета се изказа преди той да отвори уста:
— Миди. Според мен, трябва да влезем в сговор с това момиче. Между другото, Язон, тя защо те гледаше така преди да припадне?
— Защо? — повтори Язон объркан и веднага изстреля: — Защото се влюби в мен.
— Откъде накъде? — настръхна Мета.
— Ах, скъпа моя! — въздъхна Язон. — Забрави ли, че аз съм не само боец и играч, но и екстрасенс. Не умея да разшифровам мисли, но емоциите чета без грешка. Тя е влюбена до безумие. Затова припадна.
— Това възможно ли е? — учуди се Арчи.
— Случва се — каза Язон. — Но рядко.
— Тогава е още по-добре да я използваме — резюмира практичният Кърк.
— Аз съм против — възрази Язон. — Неетично е спрямо момичето…
Но не беше само въпрос на етика. Нещо ужасно не му харесваше самата същност на възникналата идея.
— Няма и да те питаме — цинично заяви Кърк. — Ние долетяхме да победим, а не да говорим за морал.
Мета, навела глава, гледаше дъното на празната си чаша и Язон ясно усещаше до каква степен и тя е против. Но неговата прекрасна амазонка вдигна глава и каза:
— Нека тая царска дъщеричка и братовчедка на нашия приятел Диомед ни помогне. Нека. Но ти, Кърк, ще говориш с нея. Няма аз да седна да й обещавам Язон за награда, я!
И без да чака нечий отговор, Мета стана и бързо закрачи към морето, за да се гмурне още веднъж в неговите топли и солени вълни, които от време на време изхвърляха на брега красиви и отвратително хлъзгави медузи.
Четиринадесета глава
Кърк намери младата принцеса в нощен клуб „Вашли“, което в превод от егрисиански означаваше „ябълка“. Според агентурните данни на Рес, тя често прекарвала там свободните си вечери. Миди веднага разбра от чие име я търси беловласия чуждопланетен атлет, освободи личната си охрана и на пирянският вожд не му бе нужно да упражнява особено красноречие. Миди била готова да помага на когото и да било заради Язон, а това, че щяло да се наложи да играе срещу баща си, не я вълнувало много.
Старецът Сулели отдавна бил отегчил дъщеря си със своята непробиваема тъпота и неуморимо властолюбие. Принцесата от години мечтаела да се омъжи за пришълец и да напусне завинаги тази прекрасна, но омръзнала й до смърт планета. По-голямата й сестра Халхи или Галка, както я наричал Фрайкс, постъпила точно така. Но Фрайкс се оказал доста странен пришълец — той не бързал да се връща в родината си, страхувал се от всичко, въобще се отнасял към хората много недоверчиво и в края на краищата загинал при загадъчни обстоятелства, не била изключена възможността за преднамерено убийство. Галка и Фрайкс не се обичали. Това бил типичен брак по сметка, включващ борба за власт и тайни около „Ослепителният Винторог“, същия, който бил донесъл младият орхоменец на Егриси.
На тази планета всички се стремяли да разберат от какво и как е направен „окроткави“ — така на местното наречие наричали обвивката на Винторога, а древното име „Овен“ по неизвестна причина се смятало за забранено. Никой досега не можал да разбули магическата тайна на окроткави. Изглежда, най-близо до нея бил стигнал Фрайкс, но очевидно платил за това с живота си. Миди от своя страна също доста поразровила из древните файлове в главния компютър на планетата. За Винторога не намерила нищо, но като цяло сериозно попълнила знанията си. Във всеки случай, след такова самообразование й станало скучно да говори с баща си.
За да се излекува от чувството за безизходица, момичето се заело да спортува — скокове във вода, хвърляне на копие в мишена и езда. Увлякла се по религиите. Навярно също от тъга. От компютърните архиви Миди знаела, че по древната Земя било имало хиляди различни вярвания, които владеели умовете на хората дълго преди Епохата на Великата Експанзия, но тук, на Егриси, съществувала само една официално призната религия, наречена на междуезик „дзевесизъм“.
По принцип всички егрисианци се покланяли на великия съкрушител на кривопространството и кометоборец Дзевесо. Но това било наистина формално. В зависимост от интелекта и от образованието си жителите на планетата се отнасяли доста различно към теологическата концепция на дзевесизма, както и към свързания с нея морален кодекс. Вярна на себе си, Миди решила задълбочено да проучи това.
Използвайки високото си положение, тя се сближила с отец Фьодор, върховен жрец на храма на Дзевесо, и с часове беседвала с него, съпоставяла знанията, запазени от духовниците, и сведенията, извадени от компютъра. Картината на обкръжаващия свят добивала все по-завършен вид. Понякога това я радвало, но мечтата й си оставала все същата — чуждопланетен мъж и междузвездни пътешествия. Малцина били онези, с които споделяла бляновете си. Но със старшия телохранител на принца по рождение Диомед (Кърк трябваше да преглътне това оскърбление) сигурно можеше да сподели — той не би издал нейната тайна никога. Тя мечтаела не просто за мъж, а за голяма истинска любов.