Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Бепи се усмихна, докато ги слушаше: „Тъпаците са наели самолет, а забравиха да наемат предварително кола.“
— Ама как се изплашиха тия типове. Сърцето на оня, Бефино, му падна в петите — изсмя се отново Сам. — Добре го стреснахме с приказката за чувала. Отщя му се да яде, даже не можа да чука Кристи. Никой, ако е с всичкия си, не би отказал на най-скъпата проститутка в Бевърли Хилс! Видяхте ли колко бързо предложи петте милиона?
— Да бе. Изобщо не му беше до парите. Толкова беше изплашен, че с радост пожертва мангизите на евреина, само и само да постигне някакво споразумение — каза Пит. — И Морано изпраща такъв човек да урежда сделка като тази. Сигурно вече изкуфява от старост. Късметлия е, че не пречукахме това хлапе. Имах чувството, че Алън ще си глътне пурата, когато чу пет милиона. Изобщо не им мина през ума, че може да се навием на четири.
— Още не мога да възприема, че загубеният Бефино даже не е чукал курвата — възкликна Сам. — Направо е жалък. Кучката казва, че бил непреклонен и й отказал категорично. Уважавала го за това. Аз пък казвам, че сме го шашнали и не е могъл да го вдигне.
— Според мен той е жалък педал — обади се Джон. — Държеше се като такъв. Господин Морано това, господин Морано онова… Направо си е педал. Сигурен съм. Никой не би отказал на Кристи.
Сред смеха и шегите Пит вдигна изненадано поглед.
— Ей, не трябваше ли вече да сме пристигнали? Онзи път отзад не беше ли за летището?
— Ще заобиколя откъм задната страна. За да избегнем задръстването заради ремонта на пътя — каза шофьорът.
— Не знаеш ли, че шофьорите в Невада са същите като ония в Ню Йорк? — обади се Сам. — Прецакват те с брояча. Винаги минават по най-дългия маршрут. Не се притеснявай, можем да си го позволим. — Той потупа с длан касата.
— Налага се да влезем откъм задната страна на летището. Днес асфалтират отпред, затова съм принуден да заобиколя — обясни шофьорът. — Ще изключа апарата, ако искате. Съобщиха по радиото, че пътят ще бъде затворен.
Таксито започна да се изкачва по едно възвишение.
— Приятелче, ти вървиш нагоре. Летището е ей там, долу — сопна се Пит.
Почти бяха стигнали. Оставаше още съвсем мъничко. Шофьорът надникна в огледалото и видя, че очите им шарят във всички посоки.
Таксито наближи пропастта и каскадьорът подкара право към нея с деветдесет километра в час, точно както бяха репетирали. С лявата ръка отвори рязко вратата в последната секунда и се катурна тромаво върху песъчливия терен, изтъркулвайки се шест метра до самия ръб на скалата. Беше преценил грешно скоростта и разстоянието и увисна на ръба с главата напред, но успя да предотврати падането.
Алън и Бепи наблюдаваха неспокойно от тяхната кола.
— Ама че тъпак! — изкрещя Алън. — За малко и той самият да полети! Гледай само каква идиотщина. Едва не хвръкна заедно с тях. Можеше да го изгубим, преди да е извадил касата. Тоя скапаняк изобщо не може да скача.
Лицето на Бепи беше ледено. Той не отговори на Алън. Слушаше братята Грималди, които още се чуваха от високоговорителя.
— Ей, къде изчезна тоя шофьор? — кресна Сам. — Ох, Господи! Какво става, по дяволите? Мамка му на Бефинооо…
Бепи се усмихна и каза:
— Ако можех само да им видя физиономиите, щях да бъда безкрайно щастлив.
Таксито излетя от ръба на пропастта, сгромоляса се върху скалите в основата на канарата и лумна в пламъци.
— Измъкни касата! — кресна Алън на каскадьора, тичайки към бездната. Погледна горящите останки и размаха ръце, а златната верижка на врата му се люлееше неистово. — Измъкни проклетата каса, защото ще се стопи!
Беше изпаднал в нервна криза.
Каскадьорът бързо се спусна надолу по урвата. Подхлъзваше се на отронени камъни и измина повечето от разстоянието по задник. Таксито продължаваше да гори.
— Не мога да я взема! Много е горещо! — Гласът му кънтеше в скалистата урва, а той гледаше нагоре към четиримата мъже.
— Извади проклетата каса! — крещеше истерично Алън и гласът му също ехтеше в скалите. — Измъкни касата, майка му стара!
Обладан от ужас, виждайки касата заглавена между топящите се пружини на седалките и мъртвите братя, които сякаш се опитваха да я грабнат дори в смъртта си, каскадьорът протегна ръка и се опита да хване нажежената дръжка. Отскочи назад от болка още щом пръстите му се долепиха до горещия метал. С огромно усилие и страдание той успя да помести малко касата, но му пречеше овъгленият труп на Пит Грималди, който сякаш се бе вкопчил в нея.