Камъкът на раздялата
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-536-3
- Переводчик: Георги бенев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:
— Видя ли вече Параклиса на Елисия? — попита старецът.
Исгримнур поклати глава.
— Пристигнах късно снощи.
— Красив е. Красив. Нашето абатство е до езерото Мирме, на изток, но аз гледам да идвам тук веднъж годишно. Винаги довеждам по някой от младите с мен, за да им покажа великолепието, което Бог е построил за нас тук.
Исгримнур набожно сведе глава. Продължиха да вървят в мълчание още малко, с все повече други монаси и свещеници, които се събираха от страничните коридори в главния и се смесваха в едно като пасажи сиви риби, дърпани от речното течение, към столовата.
Пред широките врати на залата масовата миграция се забави. Когато Исгримнур и спътниците му се присъединиха към бутащата се тълпа, Септис го попита нещо. Исгримнур не можа да го чуе в глъчката, така че старецът се изправи на пръсти и проговори в ухото му — всъщност почти извика:
— Казах, как са нещата на север? Чухме ужасни разкази. Глад, вълци, смъртоносни виелици.
Исгримнур кимна и се намръщи.
— Нещата са много зле. — Докато говореше, ги избутаха през вратата като запушалка от гърлото на бутилка и се оказаха в столовата. Шумът от разговорите изглеждаше достатъчно силен, за да разтресе гредите по тавана.
— Мислех си, че е нормално да се яде в тишина! — извика Исгримнур. Младите последователи на Септис, също като херцога, зяпаха с широко отворени очи десетките маси, които се простираха от единния до другия край на широката зала. Имаше над десет редици и всяка маса във всяка редица бе запълнена с приведените гърбове на хора в раса; бръснатите им глави бяха като безброй розови петна, като ноктите на някое сторъко страшилище. Всеки като че ли говореше на висок глас със съседите си, а някои размахваха лъжиците си, за да привлекат внимание. Шумът бе огромен като океана, който заобикаляше Набан.
Септис се засмя — смехът бе погълнат от гълчавата — и отново се изправи на пръсти.
— Тихо е у дома, в нашето абатство, и в много други… както без съмнение е и във вашите римърсгардски манастири, нали? Но тук, в Санселан Ейдонитис, са тези, които вършат Божията работа: те трябва да говорят и да слушат, също като търговци.
— Пазарят се за цената на душите? — горчиво подметна Исгримнур, но старецът не го чу.
— Ако предпочиташ тишината — извика Септис, — трябва да отидеш долу в архивите. Свещениците там са мълчаливи като в гробница и всеки шепот прозвучава като гръм. Ела! Ще си вземем хляб и супа ето оттам, при онази врата, а после ще ми разкажеш повече за онова, което става на север, нали?
Исгримнур се опитваше да не зяпа как яде старецът, но му бе трудно. Поради заешката си устна Септис непрекъснато се покапваше със супа и съвсем скоро по предницата на расото му течеше цяло поточе.
— Съжалявам — най-после каза старецът, докато предъвкваше един залък хляб; изглежда, нямаше и много зъби. — Не те попитах за името ти. Как ти казват?
— Избеорн — отвърна херцогът. Това бе бащиното му име и бе доста разпространено.
— А, Избеорн. Е, аз съм Септис… но това вече ти го казах, нали? Разкажи ни повече какво става на север. Това е другата причина да идвам в Набан — за новини, които не получаваме в езерните земи.
Исгримнур му разказа нещо от онова, което се бе случило на север от Ледената граница, за убийствените бури и за лошите времена. Като потисна горчивината си, разказа и за узурпацията на Елвритшала от Скали от Калдскрайк и за разрушенията и убийствата, които бяха последвали.
— Ние чухме, че херцог Исгримнур е предал Върховния крал — каза Септис, докато обираше последните капки супа от купата си със залък хляб. — Пътници ни казаха, че Елиас е разбрал, че херцогът се е сдружил с брат му Джосуа, за да превземат трона.
— Това е лъжа! — ядно каза Исгримнур и удари с ръката си по масата така, че купата на младия Нейлин почти се преобърна. Всички се обърнаха към тях.
Септис повдигна вежди.
— Прости ни, тъй като ние само разказваме слуховете, които сме дочули. Може би сме докоснали болезнена тема. Исгримнур да не е бил покровител на ордена ви?
— Херцог Исгримнур е честен човек — отвърна херцогът, като се проклинаше, че е позволил на нрава си да се прояви. — Не обичам да чувам как го хулят.
— Разбира се. — Септис говореше успокоително и достатъчно високо, за да се чува над врявата. — Но ние сме чували и други разкази за Севера, някои от тях много стряскащи, нали? Ровалис, разкажи му какво ти каза онзи пътешественик.