Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Избуяват като плевели — казва тя, прикривайки гордостта си. — А как им умаляват обувките! И ботушите! Имам още две момчета, и бебето, Ричард.
— Сега имам четири момчета — отвръщам. — Загубих първото, Луис.
Тя мигом се прекръства.
— Да ги пази Господ — казва. — И дано Нашата небесна повелителка ви дари утеха.
Този разговор за децата ни е сплотил. Тя пристъпва по-близо до мен и кимва към покоите на кралицата.
— Добре ли мина? Тя добре ли е?
— Много добре — казвам. — Раждането отне цяла нощ, а тя беше смела, и бебето се роди точно както трябва.
— Здраво и силно?
— Здраво като камък — отговарям ѝ с обичайния народен израз. — Здраво и хубаво момче.
— А кралят? Той добре ли е? Защо не е тук? Бих предположила, че ще дойде да види сина си.
Усмивката ми е открита и невинна.
— Той служи на Бог и на народа си възможно най-добре — казвам. — Моли се на колене, благодари Богу за благополучното раждане на сина си и за осигуряването на наследник за Англия.
— О, да — казва тя. — Но аз чух, че внезапно се разболял в двореца Кларъндън, и го довели у дома с носилка?
— Беше уморен — казвам. — Посвети по-голямата част от лятото на преследване и осъждане на бунтовници. И тази, и миналата година прекара летата, полагайки усилия навсякъде по земите му да бъде въздадено правосъдие. Понякога всъщност и във вашите земи.
При този намек за укор херцогинята рязко отмята глава.
— Ако кралят оказва на някого по-висше благоволение, отколкото на най-близките си родственици, на верните си приятели и най-добрите си съветници, винаги ще има размирици — казва тя разгорещено.
Вдигам ръка.
— Простете ми — казвам. — Не съм искала да намеквам, че вашите арендатори са особено непокорни, или че роднините на баща ви в северна Англия, семейство Невил, са изключително трудни съседи. Имах предвид единствено това, че кралят положи големи усилия управлението му да обхване цяла Англия. Сигурна съм, че когато вашият съпруг, херцогът, дойде в съвета, ще може да увери останалите равни нему благородници, че никъде по земите му няма признаци за бунт, и че неговите родственици, вашите близки, ще се научат да живеят в мир с фамилията Пърси на север.
Тя присвива устни, за да сдържи гневния си отговор, и казва:
— Разбира се. Всички искаме само да служим на краля и да го подкрепяме. А северът не бива да бъде разделен.
Усмихвам се на сина ѝ.
— А ти какво се надяваш да правиш, когато станеш голям, Едуард? — питам. — Голям военачалник като баща си ли ще бъдеш? Или твоето предопределение е Църквата?
Той свежда глава.
— Един ден ще оглавя династията Йорк — казва стеснително, с поглед, сведен към обувките си. — Мой дълг е да бъда готов да служа на рода си и страната си така, както е необходимо, когато ми дойде времето.
Устройваме впечатляващо кръщение на кралския син. Лично кралицата поръчва златотъкан шлейф за кръщелната му рокличка, която е донесена от Франция и струва повече от роклята на неговата кръстница Ан, херцогиня Бъкингам. Другите кръстници са Кентърбърийският архиепископ и Едмънд, херцог Съмърсет.
— Благоразумно ли е това? — питам я тихо, докато казва на изповедника си имената на кръстниците, които е избрала. Тя е на колене пред малкия олтар в личния си кабинет, аз съм коленичила до нея, свещеникът е зад паравана. Никой не може да чуе настойчивия ми шепот.
Тя не вдига глава от сключените си ръце.
— Не бих приела никой друг — прошепва. — Херцогът ще се грижи за него и ще го закриля като свой роден син.
Поклащам глава мълчаливо, но ми е ясно какво прави. Грижи се да създаде за сина си обкръжение от близки придворни: хора, на които тя има доверие, хора, които Съмърсет е назначил, и родственици на Съмърсет. Ако кралят не проговори никога повече, тя ще е осигурила на сина си малка армия, която да го защитава.
Ан, херцогиня Бъкингам, отнася скъпоценното дете до кръщелния купел в параклиса на Уестминстър. Сесили Невил, застанала сред дамите, ме поглежда гневно, сякаш нося отговорност за поредната демонстрация на пренебрежение към нейния съпруг, Ричард, херцогът на Йорк, който би трябвало да е кръстник. Никой не отбелязва отсъствието на краля, защото едно кръщение е работа на кръстниците, а, разбира се, кралицата още не е излязла от уединението си. Но тайната не може да бъде пазена вечно, а нима кралят може да боледува цяла вечност? Със сигурност трябва да се възстанови скоро, нали?
На кръщелното празненство Едмънд Боуфорт ме отвежда настрани.
— Кажете на кралицата, че ще свикам големия съвет, ще повикам и херцог Йорк, и ще заведа невръстния принц при краля в Уиндзор.