Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
За спазване на наложеното от нас мълчание ни подпомага фактът, че повечето лордове и дворяни са напуснали Лондон за лятото и не бързат да се връщат. Херцогът не свиква парламента, така че провинциалните благородници нямат причина да идват в града, и всички решения в кралството се вземат от шепа мъже в кралския съвет — от името на краля, но с подписа на херцога. Той съобщава на останалите, че кралят е неразположен, твърде изтощен, за да присъства на съвета, и че той, Едмънд Боуфорт, като негов най-доверен сродник, ще държи кралския печат и ще го използва, за да подпечатва всяко решение. Почти никой не подозира, че кралят изобщо не е в състояние да се яви в съвета. Повечето от тях мислят, че той постоянно е в личния си параклис, молейки се за здравето на кралицата, посветил се сред тишината на научните си занимания, и че просто е предал печата и пълномощията на Едмънд Боуфорт, който и бездруго винаги е разполагал с голяма власт.
Но слуховете неминуемо плъзват. Готвачите отбелязват, че никога не изпращат в покоите на краля хубави парчета месо, а само супи, някакъв глупав камериер изтърсва, че кралят не може да дъвче храната си, после се сепва, казва: „Да го пази Господ“, и изчезва. Разбира се, лекарите влизат и излизат от покоите на краля, и всеки, който ги вижда, няма как да не забележи, че всевъзможни непознати лекари, билкари и знахари идват по нареждане на херцога и влизат в покоите на краля. Лекарите не смеят да говорят; но те използват помощта на слуги и различни пратеници, които им носят билки и лекарства. След като това продължава една седмица, херцогът ме кани в покоите си и ме моли да съобщя на кралицата, че неговият съвет е кралят да бъде отведен в Уиндзор, където могат по-лесно да се грижат за него, без вестта за състоянието му да се разнесе.
— Това няма да ѝ хареса — казвам му искрено. — Няма да ѝ хареса той да бъде държан там, а тя да е затворена тук в усамотение преди раждането.
— Ако остане тук, хората ще започнат да говорят — казва той. — Не можем да го запазим в тайна. А тя повече от всичко ще иска да избегне клюките.
Правя реверанс и отивам до вратата.
— Какво мислите? — спира ме той, когато ръката ми вече е върху резето. — Какво мислите, ваша светлост? Вие сте жена с особени дарби. Какво мислите, че ще стане с краля? А какво ще стане с кралицата, ако той никога не се съвземе?
Не казвам нищо. Твърде отдавна съм в двора, за да бъда подведена да правя предположения за бъдещето на краля, при това от човека, заел неговото място.
— Сигурно ви идват някакви мисли по тези въпроси — казва той нетърпеливо.
— Може и да имам мисли; но нямам думи — казвам и го оставям. Но тази нощ сънувам Краля на рибарите от легендата: страна, владяна от крал, твърде болнав и слаб, за да прави друго, освен да ходи на риболов, докато младата му жена трябва да управлява страната сама, и копнее за мъж, който може да я подкрепи.
Кралицата намира усамотението си за тягостно, а всекидневните съобщения от замъка Уиндзор само влошават положението. Изтезават краля ту с едно, ту с друго лечение. В съобщенията се говори за изцеждане на хладните му телесни течности, и затопляне на жизненоважните му части, и знам, че с това имат предвид поставяне на вендузи, за да раздвижат кръвта му, а после го горят, докато той лежи, безмълвен като разпнат Христос, в очакване да се надигне отново. В някои нощи ставам от малкото си легло в покоите на кралицата, и повдигам крайчеца на гоблена пред прозореца; за да мога да видя луната — голяма, топла, пълна луна преди есенното равноденствие, толкова близко до земята, че мога да видя всяка гънка и вдлъбнатина по повърхността ѝ, и я питам: „Омагьосах ли краля? Урочасах ли го? В онзи миг на уплаха, когато му повелих да не вижда нищо, дали наистина го ослепих? Възможно ли е такова нещо? Възможно ли е да имам толкова голяма сила? И ако съм била аз — как мога да взема думите назад и да го излекувам?“
Чувствам се много самотна с тази своя тревога. Разбира се, не мога да я споделя с кралицата, която таи своя собствена вина и страх. Не смея да пиша нищо на Ричард; такива мисли не би трябвало да има дори в ума ми, само ли пък — на хартия. Омръзнало ми е да седя затворена като в капан в тези сенчести стаи: усамотението на кралицата е продължително и изпълнено с напрежение за всички ни. Това би трябвало да е най-щастливата есен от живота ѝ, когато най-сетне чака дете; но вместо това всички сме изпълнени със страх за краля, а вече някои от дамите са почнали да шушукат, че бебето също ще се роди заспало.