Повелителка на реките

Върху пода е разпръсната прясно отрязана тръстика и треви — особено билки, които помагат на раждането: овчарска торбичка и дяволска уста. В стаята е внесено ниско родилно легло и е застлано с нови завивки. Внасят кралската люлка: наследствена семейна ценност, изпратена от Анжу, от красиво резбовано дърво, инкрустирано със злато. Застилат я с най-фини ленени чаршафи, поръбени с дантела. Подготвят дъската за повиване на бебето, всички повои и шапчицата са изпрани, изгладени и подготвени. Там, където обикновено е будоарът на кралицата, е поставен олтар, а между спалнята и будоара слагат параван, за да може свещеникът да влиза и да отслужва литургията, а кралицата да го наблюдава, без да бъде виждана. Тя ще се изповядва иззад покрита с плат преграда. Дори ръкоположен свещеник не може да влиза в тези покои в продължение на шест седмици преди раждането, и на шест седмици — след това.

На практика в повечето домакинства, един любящ съпруг обикновено нарушава правилата и влиза да види жена си по време на усамотението ѝ, веднага щом бебето бъде родено, изкъпано, повито и положено в люлката. Мнозина съпрузи отказват да докосват жена си, докато тя не се пречисти в църква, като смятат, че тя е нечиста след родилните мъки, и може да ги оскверни с женски грях — но съпруг като Ричард пренебрегва подобни страхове като суеверия. В такова време той винаги е нежен, мил и любящ, носи ми плодове и сладкиши, за които по-възрастните жени казват, че не са позволени, и се налага да бъде гонен от стаята от акушерките, които роптаят, че ще ме разстрои, ще събуди бебето или ще им създаде работа.

Разбира се, никой мъж няма да се доближи до бедната малка кралица. Никой мъж не бива допускан в кралската родилна стая, а съпругът ѝ, единственият, който би могъл да наруши правилата, лежи в собствената си потънала в сенки стая, къпят го всекидневно, като едро, твърде пораснало бебе, хранен, сякаш вече е навлязъл в периода на старческото оглупяване, отпуснат като труп.

Пазим строго ужасната истина за здравето на краля, тя не бива да излезе отвъд стените на двореца. Камериерите, които отговарят за покоите му, знаят; но те са толкова ужасени от работата, която трябва да вършат, и от рухването на човека, когото са познавали, че за Едмънд Боуфорт не е било трудно да отведе всеки от тях настрана, да го закълне да пази тайна, и да го заплаши с най-ужасни наказания, ако дори само прошепне една дума извън стените. Хората от домакинството на краля — благородниците от свитата и камериерите му, пажовете му, началникът на конницата му и конярите — знаят само, че кралят е поразен от болест, поради която е много изтощен и отслабнал, и е неспособен да язди; те се питат какво може да не е наред с него, но не са особено разтревожени. Не може да се каже, че той някога е бил здрав и жизнен мъж, който поръчва да му доведат четири ловни коня сутрин и ги язди един след друг, докато всеки от тях падне от изтощение. Спокойният живот в кралските конюшни си остава спокоен; и само мъжете, които го виждат вял и отпуснат в леглото му в спокойната му спалня, осъзнават колко тежко се е разболял кралят.