Повелителка на реките

— Ще отнеме известно време — казва тя мъдро. — По-добре всички да си вземем по чаша ейл и да седнем.

Наистина отнема известно време — цяла нощ — но на другия ден, в деня на свети Едуард, тя ражда момче, скъпоценно момче за династията Ланкастър, така че безопасността и престолонаследието на Англия са подсигурени.

Излизам навън в залата за аудиенции. Там са лордовете на Англия, които чакат новини. Едмънд Боуфорт е сред тях: не стои най-отпред, както обикновено, изпълващ стаята с присъствието си, а далеч от вратата на спалнята, малко настрани, сливайки се с тълпата. Поне веднъж в живота си не претендира за най-първо място, и това ме кара да се поколебая, тъй като не знам дали е редно да отида право при него и да му кажа. Той е лорд-канцлер на Англия, той е най-облагодетелстваният лорд в страната, ръководи кралския съвет, в парламента влизат посочени от него хора. Той е фаворитът на краля и кралицата, и всички ние сме свикнали да му правим път. Естествено би било да се обърна първо към него.

Разбира се, първи би трябвало да научи новината бащата на бебето: кралят. Но той, да го благослови Бог, е безкрайно далеч оттук. Етикецията не предвижда нищо за ден като днешния, и аз не знам как би трябвало да постъпя. Поколебавам се за момент, а после, когато всички разговори замират и мъжете се обръщат да ме погледнат в изпълнена с очакване тишина, казвам просто:

— Милорди, радвайте се. Кралицата роди хубаво и здраво момче, и го нарече Едуард. Бог да пази краля.

Няколко дни по-късно, докато бебето заяква, а кралицата продължава да си почива, аз вървя обратно към нейните покои след разходка в градините на двореца, когато се поколебавам. Пред затворената врата на покоите ѝ стоят малко момче и двама стражи с бялата роза на рода Йорк върху ливреите си. Веднага се досещам, че това означава неприятности, отварям вратата и влизам вътре.

Кралицата седи на стола си до прозореца, пред нея стои съпругата на Ричард, херцог Йорк. Маргарет не я е поканила да седне, и руменината, избила по бузите на херцогиня Сесили Невил, ми подсказва, че тя си дава сметка за пренебрежителното ѝ отношение. Когато влизам, се обръща и казва:

— Сигурна съм, че нейна светлост вдовстващата херцогиня ще потвърди всичко, което казвам.

Правя ѝ малък реверанс.

— Добър ден, ваша светлост — казвам любезно, отивам и заставам до кралицата, с ръка, отпусната върху облегалката на стола ѝ, така че Сесили да не може да се усъмни на чия страна съм, за каквото и да е дошла, каквото и да се надява да потвърдя.

— Нейна светлост дойде да ме помоли да се погрижа съпругът ѝ да бъде канен на всички заседания на кралския съвет — казва кралицата уморено.

Сесили кимва и казва:

— Както е и редно. Както винаги са били канени хората от неговия род. Съгласно обещанието на краля, че ще бъде канен и той.