Повелителка на реките

Тримата главни кралски лекари, тържествени и сериозни в тъмните си мантии, стоят зад масата; покланят се, но не казват нищо.

— Къде е негова светлост кралят? — пита херцогът.

— Обличат го — казва д-р Аръндел. — Сега ще го доведат.

Херцогът прави крачка напред към спалнята, а после спира, сякаш не иска да поглежда вътре.

— Изведете го — казва той кратко.

Лекарят отива до вратата на спалнята на краля, отваря я широко и казва:

— Доведете го.

Отвътре се чува как се разместват мебели, и аз откривам, че съм стиснала ръце, вкопчени една в друга, скрити в ръкавите ми. Страхувам се. Страхувам се от това, което ще видя. После един як мускулест мъж, облечен в кралска ливрея, излиза през вратата, понесъл тежък стол, подобен на кралски трон, поставен върху основа с дръжки, като носилка. Зад него, хванал задните дръжки, идва друг носач, а на стола, с клюмнала глава, със затворени очи, седи онова, което е останало от нашия крал.

Той е добре облечен, в синя мантия и червена връхна дреха, а рядката му тъмна коса е сресана до раменете. Обръснат е, но са го порязали, на шията му има капка кръв. Главата му се олюлява, та изглежда така, сякаш изнасят убит човек, чиито рани са започнали да кървят в присъствието на убийците му. За да се задържи стабилно на стола, е пристегнат с ремък около кръста и друг — около гърдите; но главата му увисва настрани и когато оставят стола на пода, тя пада на гърдите му и той клюмва като кукла. Лекарят го повдига внимателно и изправя главата му; но кралят не помръдва при докосването му. Очите му са затворени, дишането му е тежко, като на човек в пиянски сън.

— Кралят на рибарите — прошепвам на себе си. Той изглежда точно като омагьосан. Това не е болест от този свят: трябва да е стоварило се върху него проклятие. Той прилича на восъчно изображение на крал, от онези, които полагат върху ковчега по време на кралско погребение, а не на жив човек. Само повдигането и спускането на гърдите му, и лекият звук, който издава от време на време, леко свистящо хъркане, ни подсказва, че е жив. Жив, но не истински жив човек. Хвърлям поглед към херцога: той гледа своя крал с ужасено изражение.

— Това е по-лошо, отколкото си мислех — казва ми тихо. — Далеч по-лошо.

Лекарят пристъпва напред и казва:

— Иначе той е в добро здраве.

Поглеждам го неразбиращо. Това състояние не може да бъде описано като добро здраве. Той прилича на мъртвец.

— Нищо ли не може да го накара да се раздвижи?

Той поклаща глава; сочи към масата отзад и отвръща:

— Опитахме всичко. Продължаваме да опитваме. Около пладне всеки ден, след като закуси, прекарваме един час в опити да го събудим, а всяка вечер преди вечеря — още час. Но той, изглежда, не чува нищо, не чувства и болка. Всеки ден му казваме, че трябва да се събуди, понякога викаме свещеник, който да го призове да изпълни дълга си, да го упрекне, че ни изоставя; но той не показва признаци, че чува или разбира.