Повелителка на реките

Съветът от дванайсет лордове, начело със Съмърсет, пристига в двореца да отведе бебето нагоре по реката, за да бъде представено на баща си. Аз трябва да ги придружавам, заедно с дойките и жените, чиято задача е да люлеят бебето. Ан, херцогиня Бъкингам, неговата кръстница, също ще дойде. Студен есенен ден е, но баржата е добре обвита с драперии и завеси, бебето е положено повито върху дъската си, а после — загърнато в кожи. Бавачката го държи в скута си отзад в лодката, жените, които трябва да го люлеят, седят до нея, а дойката — наблизо. Следват ни две баржи: херцог Съмърсет и приятелите му — в едната, херцог Йорк и неговите съюзници — в другата. Дори това разделение говори за необявена вражда. Стоя на носа на лодката, загледана към водата, заслушана в успокояващия звук от плискането на водата в корпуса на баржата, от потапянето и изваждането на веслата във водата.

Изпращаме вестоносец напред да съобщи, че лордовете ще посетят краля, но аз съм потресена, когато слизаме на сушата в Уиндзор и минаваме през притихналия замък до горната му част. Когато кралят и дворът напускат един замък, за да се преместят в друг, слугите се възползват от възможността да почистят и затворят представителните помещения. Когато изпратихме краля в Уиндзор без придворните, не отвориха всички спални, нито кухните, където се готви за стотици хора, представителните стаи, просторните конюшни. Вместо това малката свита на краля се е настанила като на лагер в личните му покои, а останалата част от замъка е пуста, почти изоставена. Красивата зала за аудиенции на краля, която обикновено е сърцето на двора, изглежда занемарена, в окаяно състояние; слугите не са почистили огнището, а потрепващите пламъци показват, че току-що са запалили огъня. Струва ми се студена и запусната. По стените няма гоблени, а някои от капаците са затворени, затова залата е сенчеста и хладна. По пода има стари тръстики, изсъхнали и плесенясали; в поставките — наполовина изгорели тръстикови факли. Присвивам пръст, за да повикам при себе си управителя на домакинството.

— Защо огънят не е запален по-рано? Къде са гоблените на краля? Тази зала изглежда ужасно.

Той свежда глава.

— Простете, ваша светлост. Но тук разполагам с толкова малко слуги. Всички са в Уестминстър с кралицата и херцог Съмърсет. А кралят и без друго никога не слиза тук. Бихте ли желали да паля огъня заради лекарите и техните слуги? Никой друг не идва тук, и имаме заповеди да не пускаме никой, който не е изпратен от херцога.

— Бих искала да палите огъня, така че в двореца, обитаван от краля, да е светло, чисто и уютно — отвръщам. — А ако не разполагате с достатъчно слуги, за да поддържате стаите чисти, трябваше да ни уведомите. Негова светлост би трябвало да получава по-добро обслужване от това. Това е кралят на Англия, той трябва да бъде обслужван както подобава.