Повелителка на реките

— Доведете ги — казва ми той.

Излизам при чакащите лордове.

— Негова светлост кралят е в личните си покои — казвам и заставам настрани, докато те влизат, следвани от бавачките и дойката, заедно с херцогинята. С глупаво облекчение виждам, че тъмносините очи на бебето са отворени и примигват към тавана; щеше да изглежда много ужасно, ако бебето спеше като баща си.

В личните покои лордовете са се събрали смутено в полукръг около краля. Никой не изрича нито дума, виждам как един мъж се прекръства. Ричард, херцог Йорк, е придобил мрачно изражение при вида на спящия крал. Един е закрил очи, за да не вижда тази гледка, друг плаче. Всички са дълбоко потресени. Ан, херцогинята на Бъкингам, е била предупредена за състоянието на краля от сродника си Едмънд Боуфорт, но е бледа. Играе ролята си в тази гротескна жива картина, сякаш всеки ден от живота си представя бебе на полумъртвия му баща. Тя взема детето и се отправя към неподвижния крал, пристегнат с ремъци в стола си.

— Ваша светлост — изрича Ан тихо. — Това е синът ви. — Тя пристъпва напред, но кралят не повдига ръце да приеме детето. Напълно неподвижен е. Несръчно и смутено, херцогинята слага бебето на гърдите му, но кралят не помръдва. Тя поглежда към херцог Съмърсет, който взема бебето от нея и го слага в скута на краля. Той не помръдва.

— Ваша светлост — казва херцогът високо. — Това е синът ви. Вдигнете ръка, за да го признаете.

Нищо.

— Ваша светлост! — повтаря херцогът, малко по-високо. — Просто кимнете с глава, за да признаете сина си.

Нищо.

— Само мигнете, сир. Само мигнете, за да покажете, че признавате сина си.

Сега сякаш всички сме омагьосани. Лекарите са неподвижни и смълчани, загледани в пациента си, надяващи се на чудо, херцогинята чака, херцогът държи с една ръка бебето върху неподвижните колене на краля, другата е на рамото на краля и го стиска, силно, после още по-силно, така, че здравите му пръсти се впиват в костеливото рамо на краля, стискат го жестоко. Аз мълча, застанала неподвижно. За миг изпитвам чувството, че кралят е обзет от някаква заразна неподвижност и всички ще застинем и заспим заедно с него — омагьосани придворни около един спящ крал. После бебето изплаква леко, аз пристъпвам напред и го улавям, сякаш се боя, че може да се зарази от съня.

— Безнадеждно е — казва Йоркският херцог рязко. — Той не вижда и не чува нищо. Боже мой, Съмърсет: откога е в това състояние? Той не може да прави нищо. Трябваше да ни кажете.

— Той все още е крал — казва херцогът рязко.

— Никой не отрича това — отговаря грубо Ричард, херцог Йорк. — Но той не призна сина си, и не може да прехвърли на друг делата по управлението на кралството. Той е крал, който сам прилича на бебе. Трябваше да ни уведомите.