Повелителка на реките

— Сигурна съм, че кралицата се радва, че представихте този въпрос на нейното внимание — казвам. Херцогинята неохотно се оставя да бъде изведена. — И тъй като нейна светлост каза, че ще напише бележка на херцога, сигурна съм, че вашият съпруг ще получи покана за съвета.

— Той трябва да присъства, когато представят бебето на краля.

Когато чувам това, се вцепенявам и разменям бърз, ужасѐн поглед с кралицата.

— Простете — казвам, когато Маргарет не продумва. — Знаете, че не съм израсла в английски двор. Дори за първи път присъствах на раждане на принц. — Усмихвам се, но тя — англичанка до мозъка на костите — остава сериозна. — Моля ви, кажете ми, как представят бебето на краля?

— Принцът трябва да бъде представен от кралския съвет — казва Сесили Невил с едва доловима нотка на задоволство при вида на моето смущение. Струва ми се, разбрала е, че за нас това е неочаквано. — За да бъде прието бебето за престолонаследник и принц на кралството, кралският съвет трябва да го представи на краля, а кралят трябва официално да го приеме като свой син и наследник. Без тази церемония то не е престолонаследник. Ако не бъде признат от баща си, не може да бъде признат за престолонаследник на Англия. Не може да получи титлите си. Но едва ли е възможно да възникнат затруднения, нали?

Маргарет не казва нищо, а се обляга назад в стола си, сякаш е изтощена.

— Възможно ли е? — пита отново херцогинята.

— Разбира се, че не — изричам без видимо колебание. — Сигурна съм, че херцог Съмърсет се е заел с необходимите приготовления.

— И вие ще се погрижите съпругът ми да бъде поканен да присъства — настоява Сесили. — Както му се полага по право.

— Лично ще занеса на херцога бележката от кралицата — уверявам я.

— Разбира се, всички ние ще бъдем много щастливи да присъстваме на кръщението — добавя тя.

— Разбира се. — Чакам да видя дали има безочието да попита дали може да бъде кръстница, но тя се задоволява да направи реверанс на кралицата и да отстъпи заднешком няколко крачки, преди да ми позволи да я отведа до вратата. Излизаме заедно. Отвън, в залата за аудиенции чака красивото момче, което забелязах по-рано, и то скача на крака. Това е най-голямото ѝ момче, Едуард. Когато ме вижда, той се покланя. Той е изключително хубаво дете, със златни коси, тъмносиви очи, весела усмивка, и е висок, стига може би до рамото ми, макар че е само на единайсет.

— Ах, водите с вас и сина си — възкликвам. — Видях го на влизане, но не го познах.

— Това е моят Едуард — казва тя, със стоплен от гордост глас. — Едуард, познаваш лейди Ривърс, вдовстващата херцогиня Бедфорд.

Протягам ръка, а той се покланя и я целува.

— Какъв разбивач на сърца — казвам ѝ с усмивка. — Той е на същата възраст като моето момче, Антъни, нали?

— Разликата им е само няколко месеца — казва тя. — Антъни в Графтън ли е?

— Настанен е при сестра си в Гроуби — казвам. — Учи се на добри обноски. Мисля, че вашето момче е по-високо от моето.