Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Виж какво, отлично знам колко налудничаво звучи всичко това. И аз първоначално мислех като теб. Даже го мисля и сега — признавам нацупено.
— Логично е да мислиш така! — махва с ръка Нейт. — Защото си е налудничаво!
Поемам си дълбоко дъх, за да се успокоя.
— Добре де, ясно. Разбрах, че е налудничаво. Но как тогава би определил факта, че сега двамата с теб сме тук? И че непрекъснато се сблъскваме? Че получаваме прането си? Че телефоните ни се обаждат един на друг? Че сме били записани в една и съща стая? Че седим един до друг по време на един и същи полет? Че споделяме едно и също легло?
Бузите му пламват и той промърморва:
— Не си мислех това, когато го предложих.
— А как би определил и факта, че просто не можем да се отървем един от друг? Че отдавна скъсахме, обаче все още не можем да се отървем един от друг? Че нещо някак си непрекъснато ни събира? — Вече съм набрала скорост и не мога да спра. — Виж, дори този джубокс е в заговора! И как би определил всички тези неща, ако не налудничави?!
— „Оставам с теб“ — съобщава заглавието на следващата песен бармана, като ни поднася питиетата. — Истинска класика.
— Ето виждаш ли? — поглеждам многозначително Нейт.
Настъпва кратка пауза, докато той обработва целия този поток от нова информация. Накрая присвива очи, поглеждаме изпитателно и отбелязва:
— Та значи искаш да ми кажеш, че за всичко това е виновна една целувка преди десет години, така ли?
— Именно — кимвам и отпивам голяма глътка от водката си.
Той продължавала ме гледа още няколко секунди, а после се обръща напред и промърморва:
— И очакваш от мен да се вържа, така ли?
Бузите ми пламват и аз изломотвам:
— А да имаш по-добро обяснение?
— Всяко друго обяснение би било по-добро от това — разтрива притеснено чело той. — Така де, говоря напълно сериозно!
От гърдите ми се изтръгва дълбока въздишка. Опитвам се да измисля начин как да го убедя, нищо че самата аз все още не мога да бъда убедена, когато внезапно вниманието ми е привлечено от нечие нещастно мяукане.
— По дяволите, какъв е този шум? — ругае Нейт и се оглежда. — Само не ми казвай, че пак е песен, която не си избрала!
— Четвъртък е вечер на караокето — намесва се самодоволно барманът.
— Хайде бе! — усмихва се кисело Нейт. — Тъкмо си мислех, че по-добре от това не може да стане!
— Аха, това е моята дъщеря, Шайри! — усмихва се гордо барманът. — Много е добра, нали?
— О, разбира се! — побързвам да изразя възторг аз, като сритвам незабележимо Нейт по пищялите.
Той се смръщва ядосано и ме поглежда на кръв.
— А вие защо не се качите при нея, а? — продължава барманът. — По традиция гостите първи се пробват на микрофона!
— О, не, не мисля, че мога — побързвам да възразя аз и се заемам примерно с питието си.
— Тя не може да пее. Гласът й е кошмарен — съобщава поверително Нейт на бармана.
— Гласът ми не е кошмарен! — провиквам се възмутено и оставям празната си чаша на бара.
— Кошмарен и още как! — кимва той и прави знак на бармана да налее още по едно. — Чувал съм те под душа!
— Ха! — провиквам се аз. — А себе си чувал ли си се?
Барманът ни сервира по още едно питие. Грабвам моята чаша и бързо отпивам от водката.
— Аз имам страхотен глас! — пъчи се гордо Нейт. — Някога свирех в една момчешка банда.
— Имаш предвид времето, когато си свирел на мандолина в колежа ли? — срязвам го презрително, спомняйки си за онова, което ми бе разказвал за себе си, когато бяхме във Венеция.
— Освен това пеех — отвръща през зъби той.
Изсумтявам, с което искам да му кажа: „Да бе!“, поклащам глава, но веднага след това бързо се хващам за бара, за да не падна. Божичко, май започва да ми се вие свят.
— Значи се мислиш за по-добра певица от мен, така ли? — продължава той.
— Абсолютно — отговарям заваляно. Брей, какво му става на този мой език? Въобще не ме слуша!
— Добре, докажи го! — предизвиква ме той.
— Не е необходимо да доказвам нищо! — тросвам се аз и го поглеждам на кръв. Оказва, че Нейт се е раздвоил — виждам двойно.
— Ха!
— Ха ли? — изфъфлям аз и изпъвам рамене, опитвайки се да се фокусирам. — Какво би трябвало да означава това „ха“?
— Означава, че ти много добре знаеш, че съм прав! — отсича арогантно той.
Това е! Писна ми! Не знам дали е от водката или от самодоволното му изражение, или от повече от двайсет и четирите часа, прекарани с него на остров Мартас Винярд, заедно с последните няколко седмици, към които се прибавят и последните десет години. Та не знам от какво точно е, обаче внезапно нещо в мен прищраква.