Дяволският квадрат

Директорът на ФБР се прокашля смутено.

— Това ще го обсъдим по-късно — заяви той. — В момента трябва да уточним къде се намираме.

Стоун не си направи труда да отговори. Просто седеше и фиксираше Уийвър, който се размърда от неудобство и погледна към вратата, сякаш обзет от желание да побегне.

— Добре, нека започна аз — наруши неловкото мълчание Чапман. — Ако пропусна нещо, агент Стоун ще ме поправи.

През следващите двайсет минути тя им разказа всичко, което се беше случило — от момента, в който Стоун се беше досетил за предстоящия бомбен атентат, до посещението им в дома на Кармен Ескеланте и отчаяните му опити да предупреди Алекс Форд.

— Отлична работа, Стоун — обади се директорът на ФБР, а Ашбърн кимна в знак на съгласие. — Проявили сте изключителен усет и прозрение, благодарение на които страната ни не е в траур. Вие спасихте живота на президента.

— Трябва да благодарите не на мен, а на Алекс Форд.

— Наясно сме с това — обади се Уийвър.

— Много добре — хладно го изгледа Стоун. — Радвам се, че сме единодушни по този въпрос.

Когато разговорът се завъртя около използването на наноботи за промяна на молекулярния състав на излъчваната от експлозивите миризма, командирът на Отряда за борба с тероризма и агент Гарчик силно пребледняха.

— Ако това е вярно, то променя всичко — задавено каза Гарчик. — Абсолютно всичко!

Командирът му само кимна.

— Досега се осланяхме стопроцентово на служебните кучета — добави Гарчик.

Уийвър се втренчи в директора на ФБР.

— Сигурни ли сме, че става въпрос именно за това?

— По време на днешната церемония Кармен Ескаланте мина покрай две служебни кучета, които не реагираха — отвърна агент Ашбърн.

— А ние за пореден път прегледахме видеозаписите от парка — добави командирът на антитерористите. — Падиля премина на трийсет сантиметра от служебното куче, но реакция нямаше. Очевидно наночастиците са свършили добра работа.

Директорът на ФБР отново се прокашля.

— Разбира се, този проблем трябва да бъде разрешен, и то бързо — каза той. — Но в момента най-важното е да разкрием самоличността на извършителите.

— Разговаряхте ли Кармен Ескаланте? — попита Чапман.

— По-скоро я подложихме на разпит, и то доста тежък — отвърна Ашбърн. — По всичко личи, че е била обикновено муле, освен ако не е велика актриса. Не знаеше абсолютно нищо за бомбата в патериците си.

— Патериците са били перфектното скривалище — добави директорът. — Метални, които неизбежно задействат магнитометъра. И по очевидни причини ние не ги сканирахме с рентген.

— Но дори Ескаланте да е невинна, Падиля е бил част от заговора — възрази Чапман. — Не мога да повярвам, че някой ще се появи в парка е бомба на кръста, ще мине на сантиметри от кучето, за да провери дали то ще подуши нещо, а после ще скочи в ямата, за да се предпази от автоматичната стрелба. Няма как да не е знаел, че ще умре.