Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Върна се на уличното платно, като остърга шумно колата в бордюра. И отново даде газ.

Няколко минути по-рано, след като достигна до извода, че убиецът и неговата терористична групировка планират да взривят водопроводната система, Линкълн Райм неочаквано се беше умълчал. На лицето му се изписа неудовлетворение.

-      Какво има? - попита Сакс, като забеляза разсеяния му по­глед към прозореца и сбърчените вежди.

-      Имам чувството, че в тази история нещо не е както трябва. Да, да. Мразя думата „чувство“. Не ме гледай толкова изненада­но. Изводите се базират на улики, на факти.

-      Добре, обясни.

Той помълча замислено още няколко минути, после продължи:

-      Взривните устройства са заредени с барут. Ти разбираш от оръжия, Сакс, разбираш от боеприпаси. Мислиш ли, че такива бомби могат да взривят желязна тръба с размерите на тези, по които става водоснабдяването?

-      Прав си - отговори тя след кратко замисляне. - Ако наис­тина искаха да взривят тръбите, щяха да използват пластичен експлозив. Бронебоен. Разбира се, че така щяха да направят.

-      Именно. Този тип е искал да намерим бомбите. Пък и тези библейски стихове... искал е да повярваме, че мишената са во­допроводните тръби. Защо?

Двамата отговориха на въпроса почти едновременно:

-      За да спрем водата!

Затваряне на главните клапи би спряло само за кратко водо­снабдяването.

-      На никого няма да му направи впечатление - отбеляза Райм. - Не може това да е истинската цел.

Продължи да разсъждава: би имало логика, ако целта бе да предизвикат спиране на водата, за да се намали наляг ането. Това би позволило на Извършител 5-11 да пробие дупка в някоя тръба и да вкара отрова във водопровода. После щеше да запои дупка­та; Райм напомни на екипа за следите от материали за запояване, които бяха намерили на мястото на убийството на Клоуи Мор.

Накрая заключи, че отровата ще е ботулинов токсин - защо­то бяха открили следи от материали, използвани в пластичната хирургия, и в инжекциите с ботокс. Отначало Райм бе предпо­ложил, че тези микроследи са улика за това, че престъпникът планира да промени външния си вид чрез козметична операция. Но другото възможно обяснение беше, че е проникнал в склад с такива материали, за да открадне ботулинови бацили, чиито спо­ри се съхраняват за клиниките по пластична хирургия. Да, ботулиновият токсин беше най-вероятният избор на оръжие - никоя друга отрова не бе в състояние да причини толкова много жертви.

Райм се обади на познатия си във ФБР, Фред Делрей, и в кметството и обясни какво подозира. Кметът и началникът на полицията издадоха нареждане Отделът по околна среда да на­прави официално съобщение, че спира водата за няколко часа. В действителност оставиха системата да работи при пълно на­товарване - което заради налягането нямаше да позволи нищо да бъде вкарано в тръбите. С помощта на сензорите си Отделът трябваше да засече евентуалните течове и така да даде на поли­цията местоположението на извършителя.

Сега телефонът на Сакс - седнала нетърпеливо зад волана, при включен двигател - иззвъня. Беше Райм: