Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Амелия Сакс лесно намери откъде убиецът се е спуснал под земята: през шахтата на Четирийсет и четвърта улица, близо до Трето Авеню, за която ѝ каза Пуласки.

Тя извади щангата за сменяне на гуми от форда си и с нея вдигна тежкия метален капак. Насочи пистолета си към непро­гледния мрак в дупката. Взря се в тъмнината и чу силно съскане отдолу - вероятно изтичащата вода от пробитата тръба. Прибра оръжието в кобура си.

„Добре, да действаме. Бързо.“

Когато се движиш, не могат да те пипнат...

Благодарение на медицинските процедури, на които се беше подложила наскоро, Сакс се чувстваше пъргава като тринайсетгодишна.

Докато слизаше ловко по металната стълба, си помисли: „Облечена съм с бял гащеризон и съм осветена отгоре и отзад.“

Отлична мишена за убиеца. Лесна плячка.

Сякаш слизаше в ада. Спусна се по стълбата, както беше виждала да правят подводничарите по филмите.

Приземи се в широк тунел - на открито и без възможност да се скрие. Естествено. Бързо извади пистолета и се дръпна към едната стена, където бе малко по-тъмно и имаше по-малка ве­роятност убиецът да се прицели достатъчно добре, за да я рани смъртоносно. Приклекна и завъртя оръжието на 180 градуса, като присви очи, търсейки евентуална заплаха.

Това, че никой не стреля по нея, не я успокои; убиецът може­ше да се спотайва наблизо, ,да се цели в нея, чакайки още поли­цаи да се появят на линията му на стрелба, преди да открие огън.

Когато очите ѝ свикнаха с тъмнината обаче, установи, че в тази част на тунела няма никого.

С разтуптяно сърце, задъхана под маската, Сакс се взря по посока на съскането, което тук се чуваше много по-силно. Про­мъкна се до стената, отделяща я от помещението, където уби­ецът беше пробил дупка в тръбата. Надникна бързо от другата страна, като стоеше приведена, в случай че той се цели на ни­вото на главата или гърдите към входа. Видя само местеща се завеса от капки в пастелни цветове, като северно сияние. Течът бе осветен отзад с бледо фенерче - може би поставено от из­вършителя, за да вижда, докато пробива. Хипнотичният красив фонтан по всяка вероятност бе образуван от капчиците вода, бликащи под налягане от дупката.

Сакс не искаше да прави типично динамично нахлуване: по­глеждаш високо, приклякваш, леко задържаш спусъка и... стре­ляй, стреляй,стреляй!

Тук не можеше. Трябваше да го залови жив. Той не дейст­ваше сам - нямаше начин да няма други при този сложен план. Трябваше да заловят и съучастниците му.