Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Дотогава обаче вредата щеше да бъде нанесена.

Модификацията предсказваше още един ефект, който щеше да причини още по-големи, макар и не толкова смъртоносни поражения: градските власти щяха да открият източника на токсина, но нямаше да знаят какъв е мащабът на отравянето. Дали следващият застрашен район не беше Бронкс? Или Ню Джьрси? Кънектикът?

Единственото, което можеха да направят властите - крайно некадърните общински, щатски и федерални власти - бе да спи­рат цялото водоснабдяване. Представете си Ню Йорк без капка за пиене, без нито една капка да отнесе нечистотиите. Или за миене. За производство на електричество (по-голямата част от електрическия ток за града се получава от генератори с парни турбини). Ийст Ривър и Хъдсън щяха да станат като река Ганг - място за къпане и изхвърляне на отпадните води, източник на вода за пиене... и на зарази.

Епидемия, а не потоп, щеше да унищожи града.

Успехът на плана му обаче зависеше от един ключов фактор - да се затвори спирателната клапа в Мидтаун, за да може Били да вкара отровата. Ако това не се случеше, Модификацията щеше да се провали. Резервоарите и тръбите нагоре по систе­мата бяха лесно достъпни, но се следяха постоянно за всякакви замърсявания; планът изискваше токсинът да бъде вкаран във водопровода тук, южно от Сентрал Парк, където на практика бе невъзможно да се замърси системата и затова нямаше охрана.

Били провери мястото, докъдето бе стигнал. Да. Беше близо до най-добрия участък за пробиване.

Трябваше обаче да получи потвърждение, че водоподаването е прекъснато.