Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Докато най-силните отрови на света - като радиоактивните полоний и плутоний - се намират изключително трудно, боту­линовият токсин е удивително лесен за набавяне.

И главният виновник за това е човешката суета.

Токсинът е в основата на препарата „Ботокс“, който се из­ползва като мускулен релаксант за облекчаване на спазми. Най-често обаче се използва в козметичните процедури за из­глаждане на кожата (с химическите си свойства потиска един невротрансмитер, който причинява образуването на бръчки).

Резервите от спори на бактерията се охраняват строго, но Били бе проникнал в склада на една фирма за козметично-хирургични материали в Средния запад. Освен че се сдоби с до­бър набор от медикаменти и медицинска екипировка, той успя да открадне достатьчно спори, за да създаде истинска ботулинова фабрика, която безшумно - и безкислородно - произвеж­даше бактерии, токсин и още спори.

Идеята да се използва като оръжие това прекрасно смъртоносно вещество, не беше нова, разбира се. Но никой досега не го беше правил - по една много проста причина. Беше почти невъзможно да вкараш токсина в организма на жертвата. Той трябваше да бъде вдишан или погълнат или да проникне в тя­лото през лигавиците или открити рани. Контактът с кожата не беше ефикасен. Тъй като бе много трудно да разпръснеш достатъчно количество токсин като аерозол, евентуалната атака трябваше да се извърши чрез храната или водата.

Но солта, високата температура, различни алкални вещества и кислородът убиват бактериите. Същото важи и за хлора, кой­то се добавя в питейната вода на Ню Йорк заедно с използвания също за предпазване от кариес флуорид, ортофосфата срещу замърсяване с олово и хидроксида за повишаване на алкалната реакция на водата.

Били обаче бе получил ботулинова бактерия в много концен­трирана форма, устойчива на хлор. Да, част от токсина, който щеше да вкара във водата, щеше да се разгради или неутрали­зира, но достатьчно количество щеше да достигне до домовете в Мидтаун, Долен Манхатън и голяма част от Куинс. Жертвите щяха да са вероятно около четири хиляди; много повече щяха да заболеят и да пострадат сериозно.

Една група щеше да бъде поразена особено силно - деца­та. При пеленачетата ботулиновото отравяне не е изолирано явление (случва се най-често при бебета под година, консуми­рали мед, съдържащ спори от бактерията, които естествено се запазват в него). Той си даваше сметка за тези жертви, но това изобщо не го смущаваше. Все пак бяха на война. Жертвите бяха неизбежни.

Градската управа щеше да реагира незабавно, разбира се. Отделите по здравеопазване и по вътрешна сигурност щяха да открият бързо източника на отровата. Щеше да има известно забавяне, докато властите проверят вероятността да е използ­ван нервнопаралитичен химикал (симптомите са сходни) и при малко късмет медиците щяха да започнат да инжектират атропин и пралидоксим - които само засилват смъртоносното действие на ботулиновия токсин. Някои щяха да поставят диа­гноза миастения гравис. Но после щяха да излязат изследвания­та на серум и изпражнения и накрая масспектрометричните те­стове щяха да потвърдят истинската причина за заболяването.