![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Господи, благодарим Ти, че ни даде мъдрост и кураж да сторим това, което ще направим сега, в името на Твоята слава. Благодарим Ти за идеите, които вдъхна в душите ни, и за плановете, които повери в ръцете ни. Амин.
- Амин - проехтя в стаята.
62.
Райм сновеше с количката напред-назад пред белите табла в салона на къщата си.
Погледна схемата на водоснабдителната система, която току-що им бяха изпратили от Отдела по околната среда, после - отново уликите. „Воден тунел 3“ и всичките му разклонения бяха ясно изобразени.
Рон Пуласки извика:
- Нашите сапьори вече са в бутика и ресторанта. Момчетата от армията са на третото място, в „Белведере“.
- Вдигат ли достатьчно шум - попита Райм разсеяно. - Включили ли са всички възможни светлини и сирени?
- Нямам...
- Започна ли евакуацията в центъра? - прекъсна го криминалистът. - Поисках от кмета евакуация.
- Не знам.
- Ами, пусни новините и разбери. Том! Къде, по дяволите...
- Ето ме, Линкълн.
- Новините. Искам да пуснеш новините! Казах ти.
- Не си ми казал. Може би си мислел да ми кажеш - отбеляза болногледачът, като вдигна укорително вежди.
- Добре де, може би съм пропуснал - измърмори Райм. Най-близкото до „извинявай“, което можеше да се очаква от него. - Обаче сега пусни проклетия телевизор!
Том включи апарата в ъгъла. Райм посочи екрана:
- „Извънредни новини“, „Спешно включване“, „Току-що ни съобщиха“, „Прекъсваме програмата“... Защо не виждам нищо подобно? Защо ми показват някаква скапана реклама за автомобилни застраховки?
- Не използвай ръката си за излишни жестове - предупреди Том, като смени канала.
- „...пресконференция преди десет минути кметът успокои жителите на Манхатън и Куинс, че засега не се налага евакуация. Той призова хората...“
- Няма ли да има евакуация? - въздъхна Райм. - Можехме да опразним поне Куинс. Могат да отидат на изток. На Лонг Айлънд има достатьчно място. Стройна евакуация. Можеше да даде такава заповед.
- Няма да е стройна, Линкълн - отбеляза Купър. - Ще бъде пълен хаос.
- Препоръчах да обяви евакуация. Изобщо не е взел съвета ми предвид.
- Обаждат се от Отдела по околната среда - обяви Пуласки, като кимна към прозореца с името на абоната, който се появи на главния монитор над работната маса.
Мобилният на Райм също иззвъня. Кодът беше 404. Атланта, Джорджия.
- Крайно време беше - измърмори той. - Ти се заеми с водопроводчиците, новобранец, и координирай със Сакс. Аз ще говоря с приятелите ни от Юга. Хайде, всички да действат! Имаме броени минути!
След тези думи натисна с все сила копчето за разговор на клавиатурата пред себе си, с което отново предизвика заплашителен поглед от Том.
63.
С униформен гащеризон на Отдела по околна среда и каска, Били Хейвън се вмъкна в една странична улица в Източен Мидтаун, с помощта на кука вдигна капака на една шахта, спусна се донякъде и намести тежкия метален диск над главата си.
Слезе на металния под и тръгна по тунела под лъщящата от кондензирана влага главна водопроводна тръба. Тя свързваше централната разпределителна станция на „Воден тунел 3“ с три второстепенни резервоара, които осигуряваха водоснабдяването на цял Манхатън и на части от Куинс. Около осемстотин хиляди домакинства и магазини получаваха вода от тази тръба.
Премести тежката чанта от едната си ръка в другата. Тежеше двайсет и пет килограма. Вътре беше всичко, което бе взел от студиото си на Канал Стрийт: бормашина, преносим поялник, удължител и други инструменти, а също голям метален термос. Сега не носеше машинката „Американ Ийгъл“. Тази част от Модификацията беше приключила. Повече нямаше да татуира с отрова.
Разбира се, Законът на кожата все още беше в сила.
Погледна джипиеса си, въведе корекция и продължи по пътя си.
Планът на Модификацията беше сложен, както подобаваше на начинание, изпълнявано от избрани на самия Бог.
Заповедите...
На последното местопрестъпление, в студиото на Ти-Ти Гордън, полицията трябваше да намери следи от експлозив, които той нарочно бе поставил, и Райм веднага щеше да забележи аномалията. Експлозиви и отрова. Каква беше връзката?
Заповедите подсказваха, че Райм ще си помисли: „Ами ако отровните татуировки не са просто убийства на случайни жертви, извършени от психопат, а има нещо по-дълбоко?“
Щеше да анализира числата от татуировките и да достигне до потопа в книгата „Битие“. Били нарочно бе татуирал числото „шестстотната“ върху корема на татуировчика от Вилидж последно, защото би било твърде лесно да намерят пасажите за потопа в Библията, ако ги беше изписал по ред.