Часовникът на Пандора

— Не се лъжеш, Ръсти — намръщи се Шери. — Напълно си прав.

— Онази жена със спринцовката ме уверяваше, че искали само да си поговорят с мен. Как смяташ? Възможно ли е да ми е казала истината?

— Съмнявам се. Все едно — ти би ли рискувал живота и на двама ни? Както ти казах, при Рот няма шест-пет.

— Само че той се страхува от нас, нали? Ние го държим в ръцете си.

— Де да беше така — въздъхна Шери, — ама ти лично му връчи единственото доказателство срещу него — дискетата.

За пръв път, откак влязоха в офиса, Ръсти се усмихна.

— Бъркаш!

— Бъркам ли? — изгледа го учудено тя. — Защо? Да не би да криеш нещо от мен?

Той й каза за тайната защитна програма в компютърната мрежа на Лангли.

— Наистина ли? — Тя скочи от бюрото и го хвана за ръкавите. — Сигурен ли си, че е още там?

— Не мога да бъда абсолютно сигурен, преди да проверя в компютъра, а те сто на сто са блокирали кодовете ни за достъп. Но програмата би трябвало да е там, тъй като не е с моя обичаен код, а с друг.

— Значи смяташ, че е още там? — попита Шери обнадеждено.

— Дай боже!

— Ръсти, знам един човек, който изобщо не цепи басма на Рот. Джон все се опитва да го подмами и все удря на камък. Този човек не само не се оставя да го водят за носа, ами може да постави всички в управлението на мястото им.

— И кой е той? Президентът ли?

— Ти будалкаш ли се? — изсумтя тя презрително. — Оня мухльо! Него Рот го върти на малкия си пръст. Не, имам предвид сенатор Джейк Мун от Арканзас, председател на Сенатската комисия по разузнаването. Чувал ли си за него?

— Как да не съм чувал, та този човек е жива легенда! А ти добре ли го познаваш? Можеш ли да му се обадиш?

— Стига да открия домашния му телефон.

— Чакай малко! Коя дата е днес? Ами да! Сенатът е още в сесия. Нали знаеш, редовния номер на опозицията — мнозинството иска да приключи по-рано заради Коледа, а опозицията нарочно протака работите.

— И какво от това?

— Как какво? Значи Мун сега е или в заседателната зала, или в кабинета си!

В този момент отвън се разнесе шумна разправия. Ръсти веднага позна плътния глас на жената със спринцовката. Грабна Шери за ръката, даде й знак да мълчи и двамата се измъкнаха през задната врата секунди преди агентите да нахлуят в офиса.

В дъното на коридора се виждаше стълба. Шери и Ръсти запрепускаха по стъпалата и се озоваха на долния етаж в друг, още по-мрачен коридор с канцеларии и сервизни помещения. Нахълтаха, без да почукат, в първата стая и стреснаха двама пилоти, които си събираха книжата за полет. Един униформен служител току-що бе отключил задната врата на помещението. Шери му показа значката на ревера си и го сръга с лакът, за да им направи път. Човекът изохка и се отдръпна, а тя и Ръсти влязоха в съседното помещение, където група работници подготвяха багажа на пътниците за транспортиране. Шест контейнера чакаха върху багажните колички, прикачени една зад друга към мотокара като малка влакова композиция. Шери скочи в шофьорската кабина, придърпа Ръсти до себе си, включи светлините и подкара машината. Влакчето се понесе по дългия тесен коридор с бясна скорост. Товарачите нададоха вой, зарязаха багажа и хукнаха да ги гонят.