Часовникът на Пандора

Фалшива тревога! — рече си и се поотпусна. В същия миг остра болка го прониза в бедрото. Махна с ръка, за да пропъди жилещата гадинка, и пръстите му закачиха тънка игла. Обърна глава и видя възрастната дама, която му напомняше за библиотекарката от училище. Изумен погледна надолу и съзря празна спринцовка в ръката й. Жената я пусна невъзмутимо в чантата си, сграбчи Ръсти за лакътя и изненадващо силно го дръпна към себе си.

— Какво, по дяволите… — запелтечи той.

— Доктор Сандърс — изръмжа тя в ухото му и го повлече към вратата, — слушайте ме внимателно и не се опитвайте да се съпротивлявате. — Гласът й беше дебел и плътен, но все пак глас на жена.

— Аз…

— Тихо! Ще слушате и ще мълчите! Току-що ви инжектирах с осемдесет кубически сантиметра свръхефикасен препарат, който до двайсет и пет минути ще блокира нервната ви система и ще ви убие. Няма смисъл да викате за помощ. Линейката ще се тътри насам поне петнайсет минути, а дотогава вече ще сте парализиран и няма да можете да говорите. Каквото и лекарство да ви дадат, докато ви откарат в болницата, органите ви, включително и сърцето, ще престанат да функционират. С други думи, ще сте мъртъв.

Ръсти понечи да се обърне към нея, но железните й пръсти се впиха болезнено в кожата му.

— Да не сте посмели да ме погледнете! — изсъска тя.

— Какво?… — задави се той. Гърлото му беше пресъхнало. В главата му се завъртяха имената на разни невротоксични вещества. Всичките се различаваха съществено едно от друго и понякога бяха нужни часове, за да се определи подходяща противоотрова.

— Какво искате от мене? — успя да попита най-сетне.

Спокоен и равен, гласът отново прозвуча застрашително в ухото му:

— Да ме последвате до главния вход, където чака друг агент с кола. Там ще ви инжектираме съответния антидот. Ако не сте зад гърба ми, когато отворя вратата на колата, ние с колегата незабавно ще изчезнем — заедно с антидота, разбира се — а вие ще останете да се въргаляте на тротоара, жалък и безпомощен. Разбрахте ли ме добре?

Ръсти кимна.

— Значи ако не ви се подчиня, ще умра.

— Точно така.

— А ако дойда с вас, пак ще умра. Вие, тъй или иначе, ще ме убиете, нали? — Той се учуди, че така спокойно изрече най-злокобните си предчувствия. Бедрото още го наболваше от инжекцията. Представи си как невротоксинът пълзи из тялото му. Та това бе чудовищно, кошмарно!

— Нямаме намерение да ви убиваме. Искаме само да си поговорим с вас. — Тя посочи вратата и Ръсти пристъпи напред разтреперан. Едно е да се озовеш срещу дулото на пистолет, а друго — да те напомпат с химикали. Не му ли биеха съответния антитоксин, можеше отсега да се смята мъртъв.

Ами ако лъжеха за противоотровата? Ако искаха да го примамят в колата само за да се отърват по-лесно от трупа му?