Часовникът на Пандора

Шери прелетя покрай група наземни работници, които се разпръснаха с уплашени викове. Насреща й се задаваше друг мотокар, теглещ багаж. Тя направи остър завой вдясно, за да избегне удара. Ръсти се вкопчи още по-силно в седалката, наведе се напред и замижа. Отсрещният шофьор заби спирачка, мотокарът закова на място и купища багаж се разпиляха на земята.

Ръсти тъкмо надигна глава, един куршум изсвистя край ушите му като огромен стършел и рикошира в металната броня на мотокара.

— Шери, стрелят!

— Наведи се ниско! — изкрещя тя и зави рязко вляво, за да използва прикачените контейнери като преграда.

Втори куршум профуча над главите им и се заби в командното табло — беше минал точно помежду им.

Пред тях изведнъж се изпречи пътнически „Боинг 727“ на „Делта Еърлайнс“, спрял по нареждане на кулата далеч преди редовната си стоянка. Щом го видя, Шери зави пак вдясно и форсира мотора. Сега единствено тромавата опашка от клатушкащи се контейнери ги бранеше от снайперистите, които бяха само на петдесетина метра зад тях.

— Дръж се здраво! — извика Шери.

— Държа се! — изрева Ръсти.

Куршумите продължаваха да валят, но за щастие уцелваха контейнерите и отскачаха във въздуха. Ясно бе, че съвсем скоро стрелбата ще секне. Дори наемните убийци на Рот не биха рискували някой заблуден куршум да възпламени граждански самолет, тъй като тогава надали и ЦРУ би могло да ги спаси.

Шери се насочи към опашката на боинга и започна ловко да маневрира, докато най-сетне се мушна между десния колесник и края на крилото. Под вдигнатите задкрилки на самолета имаше място колкото да премине електрокарът, но не и високата стълба.

Стрелбата наистина секна, но стълбата продължаваше да фучи по пистата. Агентите бяха толкова настървени да догонят жертвата си, че не забелязаха боинга насреща си и се забиха в задната част на крилото му. В резервоарите на самолета бе останало доста гориво и ударът предизвика мощна експлозия. Долният край на стълбата лумна в пламъци и двамата агенти изскочиха навън с диви крясъци — ризата на единия гореше. Огънят бързо обхвана цялото дясно крило на самолета, изходите от лявата страна се отвориха и пътниците се изсипаха по спуснатите аварийни пързалки.

Шери отново увеличи скоростта и спря мотокара чак когато достигна багажното отделение. Двамата с Ръсти се затичаха към лентата с куфари и се покатериха отгоре й. Свиха се един зад друг и изчакаха конвейерът да ги пренесе в сградата, после скочиха пред очите на слисаните пътници и хукнаха към главния вход на летището. Отвън внушителна опашка чакаше ред за такси. Шери се намърда отпред, дръпна вратата на най-близката кола и изрева на възмутените граждани: „От правителството съм!“.