Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
Ръсти знаеше, че вече сигурно алармират за тях охраната от горния етаж, но се успокояваше с това, че описанието едва ли ще е много подробно. А и в кабината имаше още петима мъже и три жени.
— Ще излезем поотделно — прошепна той на Шери. — Лепни се за някой. Ще се срещнем при кулоарите.
На горния етаж шестима полицаи бяха заели позиция около асансьора. Щом вратите се отвориха, те взеха внимателно да оглеждат излизащите пътници — търсеха двойка мъж и жена. Ръсти бе сред първите и никой не го спря. Шери заговори една жена и двете напуснаха кабината заедно, сякаш са стари приятелки. Малко след тях слезе млада семейна двойка и веднага бе заобиколена от полицаите.
Ръсти стигна до охраната на кулоарите, показа служебната си карта на дежурния полицай и попита дали сенатор Мун е готов.
— За какво? — учуди се онзи.
— Изпратен съм специално, за да го придружа до една среща. Той на заседание ли е?
Шери влезе в помещението и застана зад него, но Ръсти с нищо не издаде, че я познава. Дежурният се почеса замислено по главата.
— Почакайте тук, докторе. Ще отида да видя — каза той, като се увери, че картата от ЦРУ е истинска, и закрачи надолу по коридора.
Ръсти даде знак на Шери и двамата тръгнаха по петите му. Полицаят точно влизаше в залата, когато усети, че го следят. Обърна се и ядосано извика:
— Стойте там! Не мърдайте!
После забеляза Шери и явно се обърка.
— Вие пък коя сте, госпожо?
Шери пренебрегна въпроса му и се опита да се промъкне край него. Беше зърнала сенатор Мун в залата.
— Сенатор Мун! Сенатор Мун! — развика се.
Полицаят я сграбчи за ръката и препречи пътя на Ръсти. В това време в коридора зад тях се чуха нечии забързани стъпки и викове: „Спрете ги! Спрете ги!“. Един запотен мъж дотърча и измъкна от сакото си пистолет със заглушител.
— Всички долу! Залегнете! — изрева и приклекна в поза за стрелба. Дулото на пистолета сочеше право към главата на Ръсти.
Край! Този път ще се мре! — рече си Ръсти. В същия миг обаче друг мъж, значително по-висок от първия, застана между двамата.
— Задръж! — изкомандва той стрелеца.
Авторитетният му баритон накара агента да отпусне пистолета и да скочи на крака.
— Спокойно, Мартин — продължи високият. — Всичко е наред. От тук нататък аз поемам нещата.
— Слушам, сър! — отвърна онзи.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита гръмогласно сенатор Мун и се приближи към групичката.
Ръсти гледаше към човека, който бе спасил живота му, и не можеше да повярва на очите си. Та това беше самият Джонатан Рот!
Рот се усмихваше иронично.
— Как сте, докторе? Още ли ви се присънват разни конспирации?
— Шери Елис! — намеси се сенатор Мун. — Какво правите тук? — Той се обърна към Рот: — Това ли са двамата, за които ми сломена, Джон?
— Да, сенаторе.
— Господин сенатор — започна Ръсти. — Имам доказателства, че…
Сенаторът вдигна ръка, за да го прекъсне.
— Първо си поговорете тук с вашия шеф, а после и тримата заповядайте в кабинета ми.
Мун тръгна обратно към залата, а Рот постави ръка на рамото на Ръсти — гледаше ту към него, ту към Шери.
— Трябва да ви кажа, че и двамата сте се заблудили.
— Аз пък не смятам така — възрази Ръсти.
— Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат — продължи Рот с наставнически тон. — Вие сте изтълкували неправилно наличните данни, стигнали сте до погрешни заключения и явно сте решили, че искаме да се отървем от вас — едва ли не да ви ликвидираме. Налага се да поговорим сериозно по този въпрос. Благодарение на необмислените ви действия двама души сега са в болница, на летището гори самолет, а председателят на Надзорната комисия направо е побеснял, задето му губят времето с разни налудничави твърдения, че заместник-директорът на ЦРУ бил наел терористи да свалят онзи боинг.
Рот понечи да ги поведе надолу по коридора, но Ръсти не помръдна.
— Сега пък какво има, докторе? — въздъхна с досада Рот.
— Аз ви дадох доказателства за незаконната операция и вие обещахте, че ще се заемете с въпроса, нали?