Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— Тръгвайте веднага! Карайте към Сената! — изкомандва тя шофьора и тикна картата си от ЦРУ в лицето му.
В това време Ръсти се намести до нея на задната седалка.
Шофьорът потегли в посока към моста на 14-а улица. През прозорците ясно се чуваше вой на сирени и се виждаха гъстите черни кълба пушек от горящия самолет.
Шери извади телефона от чантата си, взе служебния номер на сенатор Мун от „Справки“ и позвъни в кабинета му.
— Мун е в заседателната зала — съобщи тя на Ръсти, — но секретарката каза да отидем и да го чакаме в кабинета му. Ще го извикат от заседанието.
Десетина минути пътуваха смълчани. От време на време се обръщаха да погледнат през задното стъкло — страхуваха се, че все още ги преследват. Най-сетне спряха пред Харт Билдинг, една от трите сгради на Сената. Платиха на шофьора, минаха безпрепятствено край охраната и се качиха с асансьора на втория етаж.
Малко преди да свият в последния коридор на етажа, Ръсти внезапно хвана Шери за рамото и я дръпна назад.
— Какво има? — стресна се тя.
— Тая работа нещо не ми харесва — отвърна той. — Всичко стана някак много лесно и бързо. Би трябвало правителството вече да е на крак и да ни издирва.
— Ръсти, няма от какво да се страхуваме. Ако поканата е била клопка, охраната щеше да ни задържи още долу. Пък и Рот откъде ще знае, че ще идваме тук?
— Може секретарката на Мун да му се е обадила.
— Че защо ще му се обажда?
— Не знам, но все пак нещо не ми харесва. Чакай малко. — Ръсти тръгна на пръсти и надникна зад ъгъла. По коридора забързано се движеха хора с делови вид и влизаха и излизаха от стаите. Кабинетът на сенатор Мун се намираше почти по средата и вратата му беше отворена. Отвън не се забелязваха подозрителни типове.
Ръсти кимна на Шери и я поведе натам, макар че съмненията продължаваха да го измъчват. Ако сенаторът е бил в заседателната зала, когато Шери позвъни в офиса му преди петнайсетина минути, едва ли е успял вече да пристигне, дори да е тръгнал веднага. На пръв поглед нямаше нищо нередно в поканата да го почакат в кабинета му, но Ръсти не можеше да се отърси от мисълта, че са им устроили клопка.
Когато наближиха кабинета, видя няколко души да стоят прави в приемната. Един от тях подаде глава зад вратата и щом ги съзря, моментално се скри вътре. В стаята настана внезапно раздвижване и след секунда на вратата се появи друг мъж. Вперил поглед в Ръсти и Шери, той сякаш се поколеба за миг, а после пристъпи към тях.
— Вие ли сте доктор Сандърс?
Тонът, с който произнесе „доктор Сандърс“, потвърди опасенията на Ръсти. Грабна Шери за ръката и двамата хукнаха обратно по коридора. От кабинета на Мун тутакси изскочиха още няколко мъже и се затичаха след тях.
Ръсти познаваше сградата добре. Стълбата в дъното на коридора водеше към подземния тунел, свързващ Харт Билдинг директно с Конгреса. Дори агентите на Рот не биха рискували да стрелят в тунел, пълен със сенатори.
Втурнаха се надолу по стъпалата и кацнаха на перона секунди преди трамвайчето да потегли. Избутаха слисания контрольор, качиха се в движение и се метнаха на последната седалка. През стъклото видяха как трима мъже пристигнаха запъхтени на перона. Единият веднага извади портативен радиопредавател, другият взе да разпитва контрольора, а третият заснова напред-назад.
Сред пътниците бяха трима сенатори и самият министър на търговията. Никой не би посмял да спре трамвая по средата на пътя, но на спирката на Конгреса сто на сто ги чакаше солидна група посрещачи.
— Ами сега какво ще правим? — попита Шери.
— Приготви си служебната карта. Надявам се номерът да мине, ако са изпратили местната полиция.
Той погледна отново към бавно отдалечаващия се перон. Агентът с радиостанцията се разправяше с двама полицаи. Колегите му се опитваха да го възпрат, но той така се беше разпенил, че дори блъсна единия полицай в гърдите. Реакцията беше светкавична — полицаите измъкнаха пистолетите си и ги насочиха към служителите от ЦРУ. След това трамваят зави и Ръсти не успя да проследи схватката докрай.
На спирката на Конгреса също се разхождаха полицаи, но никой от тях не им обърна особено внимание. Ръсти и Шери прекосиха перона и се запътиха към асансьора. В момента, в който стъпиха в кабината, видяха как други двама полицаи изскочиха иззад някакъв ъгъл и се затичаха към трамвайчето, после забелязаха асансьора и спряха на място. Единият се хвърли напред, но преди да успее да мушне ръка между плъзгащите се врати, те се затвориха и асансьорът потегли нагоре.