От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Въпреки тези трогателни случаи, много трудно е да се оцени истинското значение на Хагската конвенция. Статистиките както за изнасилвания, така и за отвличания на деца от родители са непълни и подвеждащи. Държавният департамент може да даде данни само за случаите, в които останалите сами родители са се обръщали за помощ към него. Колкото повече е информирана обществеността за този проблем, толкова по-голям брой случаи ще стават публично достояние. Така или иначе Хагската конвенция оказва влияние върху броя на отвличанията. В трите години след ратифицирането на споразумението от страна на САЩ Държавният департамент е разрешил осемстотин случая. Половината от децата вече са върнати в домовете си било чрез съдебно решение, било доброволно.

Както и в случая с Френско-алжирската конвенция, страните, подписали договора, признават един особено важен принцип: благото на децата вече не е вътрешен проблем и не се решава в семейството или на местно ниво. Децата бъдещето на нашето общество заслужават да бъдат защитавани от договор на най-високо ниво, както и от всички средства, с които разполага всяка държава. Както каза Ан-Мари Лизен: „Децата трябва да бъдат приемани със същата важност, с която се приема един договор за доставка на природен газ."

При все че Хагската конвенция е допринесла за решаването на много случаи, за жалост немалък е броят на страните, в които родителите могат да отвлекат своите деца. Конвенцията не е в сила за страните, които не са я подписали. Африка и почти цяла Азия остават незащитени. За разлика от Френско-алжирската конвенция, на Хагската тепърва й предстои да бъде призната и подписана и от мюсюлмански държави.

Това ограничение прави Френско-алжирската конвенция един забележителен документ, който заслужава да бъде използван за модел в бъдеще. Никой не е успял да повтори

292

успеха на „Алжирските майки". Свързвайки две коренно различни култури, прехвърляйки мост през векове на конфликти, обединявайки две правителства, които никога не са имали доверие едно към друго, те накараха милиони хора да уважават принципа, че най-важни са децата.

Ще спомена още един случай, свързан както с Франция, така и с принципите на Хагската конвенция и необходимостта те да бъдат стриктно спазвани.'

През 1980 година бащата на Зана и Надя Мусен типични английски девойчета им казал, че ще ги заведе да прекарат ваканцията в неговия роден Йемен. Въображението на момичетата ги отвело сред девствени плажове и надбягвания с камили и те се съгласили с голямо желание. Зана била на петнайсет години, а Надя една година по-малка от сестра си. Пътуването обещавало екзотични преживявания преди скуката на училищните занятия.