![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
След като пристигнали на хиляди километри разстояние от родния дом, сестрите разбрали, че баща им най-без-церемонно ги е излъгал. Според йеменските обичаи той ги продал за дванайсет хиляди английски лири за съпруги на мъже, които никога преди това не били виждали. Купувачите ги отвели в отдалечени селца и за момичетата започнал безкраен кошмар.
Да си съпруга в Йемен е по-лошо, отколкото да си ро-биня. Думата на съпруга или на свекъра е закон. Щом Зана или Надя не успеели да изпълнят нареждането на някой от мъжете, ги пребивали от бой. Тежкият, убийствен домашен труд в Йемен, където в селата няма нито течаща вода, нито електричество, нито телефони, нито медицинско обслужване, превърнал живота им в истински ад. Водата носели отдалеч понякога ходели и се връщали по десет пъти на ден до извора в планината с тежките кофи на глава. Прекарали безброй часове над ръчните мелници за зърно, за да смелят брашно и изпекат хляб за семействата си.
Зана и Надя самите те още деца родили своите бебета вкъщи, без медицинска помощ, без лекарства. 4
За пръв път научих за участта на двете сестри през март 1988 година, когато бях на турне в Европа, дни след като се срещнах с „Алжирските майки". Тяхната история ме ужаси и събуди майчиния ми инстинкт. В същото време им съчувствах като омъжена жена, държана против волята си в чужда страна.
293
По това време майката на момичетата вече бе успяла да открие местонахождението им в Йемен и случаят бе добил известна публичност в английската преса. Йеменските власти бяха подложени на остър натиск и от страна на пресата, и по дипломатически път. Те се съгласили да пуснат Зана още същата година, при условие че подпише документи за развод. Точно тук била поставена подла клопка. Тъй като документите били на арабски, Зана изобщо не можела да знае, че освен за развода дава и съгласието си да й бъде отнет двегодишният син Маркъс.
Направи всичко възможно и се върни да ме вземеш казала Надя на сестра си. Въпреки че Надя се съгласила да гледа Маркъс, момчето й било отнето скоро след заминаването на Зана и отведено в неизвестна посока.
След завръщането си в Англия Зана преживяла три години без вест от сестра си, тъй като се оказало невъзможно да се свържат но какъвто и да било начин, но не забравила Надя и децата нито за миг. Тя завела дело срещу баща си за отвличане (делото още не е приключило) и написала книга, която озаглавила „Продадени", с надеждата, че ще успее да заинтригува хората, които биха й помогнали да спаси Надя, децата на Надя и Маркъс.
Получих ръкописа на „Продадени" от немския ми редактор, докато пътувах из Германия и представях филма през юни 1991 година. Книгата бе зле написана и във Великобритания бяха продадени само девет хиляди екземпляра, но лично аз не я пуснах, докато не прочетох и последната страница. Невероятната обстановка, безумните изпитания на момичетата, изключителната смелост на Зана всичко това бе суров материал за едно безкрайно увлекателно четиво.
Разказах впечатленията си на моя френски издател Фиксо, който реши да поеме инициативата, както бе постъпил с „Не без дъщеря ми", „Продадени" бе преработена и публикувана във Франция като първата книга от поредицата „Серията на Бети Махмуди". Имах честта да напиша увода към френското издание, което предизвика невероятен интерес както във Франция, така и в Германия. Фиксо се обърна към всички френски журналисти с призива да пишат или звънят в йеменското посолство и да настояват за освобождаването на Надя. Посолството бе наводнено от протестни обръщения и писма. Десет години след като се бяха отправили на своето съдбоносно
294
пътешествие, момичетата се превърнаха в истински знаменитости.
На 5 февруари 1992 година, точно шест години след пристигането ни в Анкара, се срещнах със Зана в кабинета на Фиксо. Приличаше на арабка чернокоса, черноока и мургава, но говореше чист английски, с британски акцент. Годините тежък физически труд бяха оставили своя отпечатък: китката на едната й ръка бе силно деформирана от артрит, пръстите подпухнали.
Популярната френска телевизионна програма „Свята вечер!" искаше да представи историята на двете сестри и покани за участие мен и Зана. Третият участник бе йемен-ският посланик във Франция. Четиринайсет милиона телевизионни зрители слушаха настръхнали и ужасени подробностите от пленническите години на Зана и сестра й, а посланикът се чувстваше все по-неудобно пред камерите.
Тези момичета са били държани против волята им каза той накрая. А онези мъже са постъпили по начин, който хвърля петно върху целия йеменски народ.