Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Колцина от жонгльорите ви загинаха по Новолуние, майстор Полухват? – попита тихо Тамос.
И двамата знаеха отговора. Нито един. Сравнението не беше справедливо, но Тамос невинаги играеше честно.
Хари се прокашля.
– Междувременно работим с каквото разполагаме, Ваша Светлост. Всички имат гласове и повечето може да бъдат научени да пеят. Не всяко баронство има Свещен дом, но всички имат хорове. Майстор Роджър и неговите, ъъъ, съпруги ще се погрижат за това. В седмоден Песента на Новолунието ще може да се чува на километри оттук. Достатъчно, за да задържи цял отряд дървесни демони надалеч.
– Майстор Роджър дори написа приспивна версия – продължи Хари. – Такава, която може да защитава майката и детето, докато тя се опитва да го успокои.
Тамос не изглеждаше убеден, но повече не повдигна въпроса.
– Освен това Аманвах и Сиквах дават уроци по шарусахк – додаде Роджър. – Елементарни шарукини, които да помагат при лечението на разтегнати мускули и белези.
Хралупарите все още гледаха с подозрение на красиянците, но всички се включиха в тренировките по шарусахк. Арлен бе започнал да обучава първо дърварите, но сега всички в провинция Хралупата бяха луднали по него.
– Красиянски песни в свещените домове. – Инквизитор Хейс сви ръцете си в юмруци. – Красиянски упражнения на градските площади. Не стига, че дивашките жрици обучават хоровете на Създателя, ами сега допълнително развращаваме народа ни, като го учим да убива в стила на пустинните плъхове?
– Ей! – избумтя Гаред. – Много от дърварите сега нямаше да са живи, ако не бяха музиката на Роджър и красиянските бойни хватки. И аз като вас не обичам красиянските плъхове, но ако обърнем гръб на онова, което помага на хората ни да са силни през нощта, значи, сме забравили кой е истинският ни враг.
Лийша примигна. Баронът сипеше мъдрости. Чудесата не секваха.
– Не става дума само за това – поправи се Хейс. – Ами коприната, която продава тази Шаманвах? Жените се перчат, облечени като уличници и забравили за всякакво приличие, като само пълнят с греховни мисли главите на мъжете.
– Ама моля ви се! – сопна му се Лийша, показвайки копринената кърпичка, която си беше купила предишната седмица. Първата съпруга на Абан, Шаманвах, беше пристигнала заедно с нея в Хралупата и беше отворила красиянски ресторант в града, който винаги беше пълен. Отзад беше отворила магазинче, в което продаваше южняшки стоки на стряскащо ниски цени, и от началото на толкова необходимите им търговски отношения потокът от каруци със стоки от Дара на Еверам не секваше. – Ако греховните мисли се появяват в главите на мъжете само при вида на една копринена кърпичка – рече тя, – значи, проблемът е в проповедите ви, инквизиторе, а не в красиянците.
– И въпреки това е прав – намеси се Смит. – Шаманвах продава евтино, за да ме изхвърли от бизнеса, но си наваксва отзад, като размахва злато пред лицата на работниците, а им плаща с клатове. Така стават зависими от враговете ни за неща, без които можем да минем или пък вече си произвеждаме в Хралупата.
– Мисля, че твърде си свикнал да си единственият магазин в града, Смит Ин – каза Лийша. И наистина говорителят на Хралупата имаше много връзки с Търговската гилдия на Анжие и богатството му продължаваше да расте дори когато всички около него страдаха от опустошенията през предишната година. – Виждала съм колко вземаш от гладните хора за един хляб. Малко конкуренция ще ти дойде добре.
– Достатъчно – намеси се Тамос. – Точно сега не сме в позиция да прекратяваме търговските отношения, но от днес се въвежда такса върху вноса на всички стоки от красиянските земи.
При тези думи Смит и Хейс се ухилиха широко, ала графът им се закани с пръст.
– Но и двамата ще трябва да свиквате с коприната и конкуренцията. Да не ви става навик да ми губите времето с разни незначителни оплаквания.
Лийша скри собствената си усмивка, когато лицата на двамата мъже помръкнаха.
– Вярвам, че строежът на новата катедрала не е незначителен проблем – рече сухо Хейс.
– Съвсем не, инквизиторе – отвърна Тамос. – Всъщност той ежедневно поражда раздразнение у Артър, когато подготвя отчетите. Досега едва сте разчистили терена, а сметките ви вече са прехвърлили годишния ви бюджет и всички възможни кредити.
Смит се закашля. Той беше един от много кредитори, които очакваха плащане от инквизитора.
– Имате ли нещо да добавите, говорителю? – попита Тамос.
– Моля Ваша Светлост за извинение и не искам да покажа неуважение към инквизитора – рече Смит, – но това просто не е истина. При последното Новолуние демоните свършиха вместо нас по-голямата част от изкопаването на камъните. Те са евтина стока в Хралупата, както и работната ръка. Не беше наша идея да я превърнем в първата сграда в историята, която има формата на проклета голяма защита.