Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 133
Перейти на страницу:

— Дължа ти живота си.

— А, какво толкова… — Комендантката на караула небрежно махна с ръка. — Няма какво да говорим. А ти все пак си задник и с момичетата ти имаме зъб заради оня бой. Така че по-добре не ни се мяркай пред очите, че ще те ошамарим. Ясно ли е?

— Ясно.

— Но трябва да призная — комендантката енергично се изплю, изтръска водата от ухото си, — че за задник си много смел. Смел задник си ти, Гералт от Ривия.

— А ти? Как ти е името?

— Виолета — отвърна комендантката и изведнъж помръкна. — А тя? Която…

— Антея Дерис.

— Антея Дерис — повтори жената и изкриви устни. — Жалко.

— Жалко.

На терасата се събраха много хора, стана тясно. Вече не беше страшно, развидели се, вятърът спря, знамената увиснаха. Вълните отслабнаха, водата се отдръпна. Оставяйки след себе си разруха и руини. И трупове, по които вече пъплеха крабове.

Гералт се надигна с усилие. Всяко движение и всяко дълбоко вдишване причиняваха тъпа болка в хълбока му.

Коляното го болеше ужасно. И двата му ръкава бяха откъснати, той не помнеше кога точно ги е изгубил. Кожата на левия лакът, дясното рамо и като че ли на плешката беше одрана до живо месо. От множеството малки порязвания течеше кръв. Като цяло, нищо сериозно, нищо, за което да се притеснява.

Слънцето проби през облаците, хвърли отблясъци върху утихващото море. Просветна покривът на фара на края на носа, фар от бели и червени тухли, реликва от времето на елфите. Реликва, която вече беше преживяла не една буря. И както изглеждаше, щеше да преживее още много.

Като преодоляваше вече спокойното, макар и твърде задръстено с плаващи отломки устие на реката, на рейд излизаше шхуната „Пандора Парви“ с вдигнати като на парад платна. Тълпата я поздрави с викове.

Гералт помогна на Мозаик да се изправи. Момичето бе останало със съвсем малко дрехи. Лютичето ѝ подаде наметалото си, за да се покрие. И многозначително се прокашля.

Пред него стоеше Лита Нейд. С медицинска чанта през рамо.

— Върнах се — каза тя, като гледаше вещера.

— Не — възрази той. — Отиде си.

Тя го погледна. Със студени, чужди очи. И след това погледът ѝ се фокусира върху нещо далечно, което се намираше някъде зад дясното рамо на вещера.

— Значи, така искаш да играеш — рече студено тя. — Такива спомени да оставиш. Какво пък, твоя воля, изборът е твой. Въпреки че стилът, който си избра, можеше да не е толкова жалък. Така да бъде. Отивам да помогна на ранените и нуждаещите се. Ти, очевидно, не се нуждаеш от моята помощ. Нито от мен самата. Мозаик!

Мозаик поклати глава. Хвана Гералт под ръка. Корал изсумтя.

— Значи, така? Това искаш? По този начин? Твоя воля. Твой избор. Сбогом.

Тя се обърна и се отдалечи.

* * *

Сред тълпата, която бе започнала да се събира на терасата, се появи Фебус Равенга. Той явно също бе участвал в спасяването, защото мокрите му дрехи висяха на парцали по тялото му. Някакъв услужлив човечец се приближи и му подаде шапката. Всъщност онова, което беше останало от нея.

— А сега какво? — попита някой от тълпата. — Какво ще правим, господин съветник?

— Сега какво? Какво ще правим?

Равенга ги погледна. Продължително. После се изправи, пооправи шапката си и я сложи на главата.

— Ще погребем мъртвите — каза той. — Ще се погрижим за живите. И започваме да възстановяваме.

* * *

Камбаната заби. Сякаш за да покаже, че е оцеляла. Че макар много неща да са се променили, поне едно е останало същото.

— Да се махаме оттук. — Гералт извади изпод яката си мокри водорасли. — Лютиче? Къде ми е мечът?

Лютичето ахна и показа празното място до стената.

— Допреди малко…. Допреди малко бяха там! Мечът ти и куртката! Откраднали са ги! Мамка им! Откраднали са ги! Хей, хора! Тук имаше един меч! Моля ви, върнете го! Хора! Ах вие, кучи синове! Проклети да сте!

На вещера внезапно му прилоша. Мозаик го подкрепи. „Лоша работа — помисли си той. — Лоша работа, щом се налага момиче да ме подкрепя.“

— Повдига ми се от този град — каза той. — От всичко в него. И от това, за което се представя. Да се махаме оттук. Колкото се може по-скоро. И колкото се може по-далеч.

Интерлюдия

Дванайсет дни по-късно

Фонтанът тихичко бълбукаше, коритото му миришеше на мокър камък. Ухаеха цветята, ухаеше и бръшлянът, който пълзеше по стените на вътрешния двор. Ухаеха и ябълките в купата, поставена на мраморната масичка. Две чаши се бяха изпотили от изстуденото вино.

Край масата седяха две жени. Две магьосници. Ако наблизо се беше оказал някой с артистичен усет, притежаващ живописно въображение и способен на лирически алегории, изобщо нямаше да му е трудно да си ги представи. Огненорижата Лита Нейд с роклята си в яркочервено и зелено приличаше на залязващо слънце през септември. Йенефер от Венгерберг, чернокоса, облечена в съчетание от черно и бяло, пораждаше мисли за декемврийско утро.

1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)