В капана на времето [bg]

Извърна се, търкаше косата си с кърпата и гласът му беше приглушен.

— Винаги съм мислил, че ще е лесно да живееш с жена — каза тихо. — И все пак… искам да се хвърля в краката ти и да те боготворя — пусна кърпата и ме хвана за раменете — и в същото време искам да те принудя да коленичиш пред мен, да заровя ръце в косата ти, а устата ти да го прави… и искам и двете неща едновременно, сасенак. — Прекара ръце през косата ми и стисна здраво лицето ми.

— Изобщо не се разбирам! Или всъщност се разбирам. — Пусна ме и се извърна. Лицето му отдавна беше изсъхнало, но той взе кърпата от пода и продължи да бърше брадичката си. Наболата брада стържеше по лена. Гласът му още беше тих, едва го чувах. — Знаеш ли, разбрах някои неща след… Уентуърт. — Уентуърт. Където беше отдал душата си, за да спаси моя живот, и изстрада най-страшните мъчения, за да си я върне.

— Първо си мислех, че Джак Рандал е откраднал част от душата ми, но после разбрах, че е по-лошо. Всичко е било в мен през цялото време; той ми го показа, накара ме да се опозная. Това не мога да му простя и нека неговата душа гори в ада заради тоя грях!

Той свали кърпата и ме погледна. Лицето му беше изтощено, но очите грееха трескаво.

— Клеър, когато усещам крехките кости на шията ти под ръцете си и тънката кожа на гърдите ти… Господи, ти си ми жена, която обожавам и обичам с цялото си сърце, и все пак искам да те целуна толкова силно, че да нараня нежните ти устни и да видя белезите от пръстите си по кожата ти.

Той хвърли кърпата. Вдигна треперещите си ръце пред лицето си, после много бавно ги отпусна на главата ми като за благословия.

— Искам да те държа като коте в пазвата си, любима, и все пак искам да разтворя със сила бедрата ти и да те блъскам като разгонен бик. — Пръстите му се свиха в косата ми. — Сам не се разбирам!

Отдръпнах глава да се освободя и отстъпих леко назад. Сякаш всичката ми кръв се устреми към кожата ми и през тялото ми премина ледена тръпка при тази мимолетна раздяла.

— Да не мислиш, че при мен е различно? Мислиш ли, че аз не изпитвам същото? — попитах. — Че понякога не ми се иска да те захапя така силно, че да вкуся кръвта ти, или да те дера, докато не закрещиш?

Посегнах бавно да го докосна. Кожата на гърдите му беше влажна и топла. Опрях нокътя на показалеца си точно под зърното. После съвсем-съвсем леко го плъзнах нагоре-надолу, в кръг, и гледах как малкото зърно се издува сред къдравите червеникави косми.

Нокътят притисна малко по-силно, плъзна се надолу и остави лека червена следа по кожата му. Вече треперех цялата, но не се отдръпнах.

— Понякога искам да те яздя като див кон и да те опитомя. Мога да го направя, знаеш, че мога. Да те докарам до ръба и да те накарам да стенеш. Мога да те докарам до ръба на припадъка и понякога ми харесва, Джейми, наистина! И все пак често ми се иска — гласът ми пресекна и се наложи да преглътна, преди да продължа: — Искам да прегърна главата ти до гърдите си, да те люлея и приспя като дете.