![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— По-добре го изведете от тук — каза чичото и кимна към група мъже наблизо.
Те бяха гневни и възбудени, хора, отгледани край пушки и пищови и достатъчно разстроени, за да предприемат драстични мерки. Към тях се присъединяваха и други. Семейство Ростън отглеждаха соя и пилета и бяха активни членове на църковната общност. Имаха много роднини и приятели и никога не бяха гласували за Ози.
До два часа след полунощ всички щатни помощник-шерифи пристигнаха в болницата. В три измъкнаха Симиън тайно и го отведоха в ареста.
Ози осведоми чичото.
Лети и Порша напуснаха болницата през същата странична врата. Джейк ги съпроводи до колата им. После се върна в централното крило, заобиколи чакалнята и намери Ози, който говореше с двама от своите хора. Към тях се приближи Дюма Лий с фотоапарат на шията и те веднага млъкнаха.
— Джейк, имаш ли минутка? — попита Дюма.
Джейк се поколеба и погледна към Ози, който отсече:
— Без коментар. — После попита Дюма: — Какво си намислил?
— Само няколко въпроса.
Отдалечиха се рамо до рамо по дългия коридор.
— Можеш ли да потвърдиш, че е бил Симиън Ланг? — попита Дюма.
Нямаше смисъл да отрича, затова Джейк кимна.
— Да.
— И ти си негов адвокат?
— Не съм.
— Добре, обаче срещу него от четири месеца в съда виси обвинение за шофиране в нетрезво състояние. И твоето име фигурира като негов адвокат.
Внимавай, предупреди се мислено Джейк. Пое дълбоко дъх и усети как в корема му се стяга възел.
— Направих го като услуга — отговори той.
— Не ме интересува защо си го направил. Твоето име фигурира като негов адвокат.
— Не съм негов адвокат, ясно, Дюма? Никога не съм бил. Не мога да представлявам наследството на Сет Хъбард и едновременно да представлявам Симиън Ланг, съпруг на един от наследниците.
— Тогава защо си се явил в съда на деветнайсети октомври, за да поискаш отлагане на делото за шофиране в нетрезво състояние?
— Направих услуга. Не съм негов адвокат, разбра ли?
— Защо делото се отлага четири месеца?
— Не съм аз съдията.
— Ще поговоря и с него по-късно — изстреля в отговор Дюма.
— Направи го. Повече няма да коментирам. — Джейк рязко се извърна и се отдалечи.
Дюма го последва и продължи да нарежда:
— По-добре говори с мен, иначе положението ще изглежда зле.
Джейк отново се извърна и двамата застанаха очи в очи в средата на коридора. Адвокатът се овладя и пое дълбоко дъх.
— Не си прави никакви изводи, Дюма. Не съм докосвал делото за шофиране в нетрезво състояние, защото не съм му адвокат. Ако си спомняш, по онова време го представляваха онези смешници от Мемфис. Не аз. Така че, внимавай, ако обичаш.
Дюма си записваше като бесен. На Джейк му се прииска да го фрасне. Изведнъж всичко бе забравено. От другия край на сградата се разнесоха писъци.
В четири и петнайсет сутринта бе обявена смъртта на Бо Ростън.
29
Джейк и Карла седяха на масата в кухнята и чакаха да стане кафето. Още нямаше пет сутринта, сряда, 22 февруари — ден, който несъмнено щеше да се окаже един от най-скръбните и зловещи дни в историята на окръга. Двама тийнейджъри — умни деца, силни ученици, спортисти, членове на църквата, популярни деца от добро семейство — бяха убити на заледения път от един пияница. Трагичната новина се разпространяваше мълниеносно. Кафенетата бяха пълни и ранобудните се тълпяха в тях за последни новини. Църквите щяха да отворят за молитва. Гимназията в Клантън щеше да бъде най-тъжното място. Горките деца.
Карла наля кафето и двамата заговориха приглушено, за да не събудят Хана.
— Дори не съм отварял папката — каза Джейк. — Ози ме повика в понеделник, каза ми, че Симиън е арестуван в събота сутринта и трябва да се яви в съда в сряда. Когато изтрезнял, Ози го закарал вкъщи и по пътя му казал да разкара адвокатите от Мемфис. Благодарих на Ози и се съгласих да се срещнем по-късно. Той ми звънна и ме попита дали мога да се явя в съда в сряда. Ози смяташе, че може да използва обвинението за шофиране в нетрезво състояние, за да сплаши Симиън да пази поведение. Отидох в съда, оправих документите, помолих за отлагане, получих го и в голяма степен забравих за случилото се. По онова време Букър Систрънк представляваше Симиън и в съда аз му казах, че няма да му помогна относно обвинението за шофиране в нетрезво състояние. Не харесвам този тип, всъщност го презирам.