Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Катрин стоеше разкаяна и гледаше подире й. Дали не трябваше да изтича след нея и да я попита защо е излязла от кожата си?
Не го направи. Жулиет беше на път да се разплаче и не желаеше никой да я вижда в такова състояние. По-късно можеха да си кажат какво им тежи на сърцето.
Тя бавно се обърна, отвори вратата и излезе от господарската къща, за да потърси Филип.
Щом забеляза Катрин да приближава, Филип скочи от седлото. Той изтича да я пресрещне усмихнато.
— Катрин, ти изглеждаш великолепно отпочинала. Вече се страхувах, че щеше да… — Той помълча и продължи малко сковано: — Знам, че беше стъписана от гледката, но навярно не разбираш съвсем… Леонор е привлекателна, но тя не значи нищо за мен. Мъжът трябва все пак да си има своите удоволствия.
— Наистина ли? — Тя потърси погледа му, в който прочете искрена загриженост. Тревога за нея, а не за това, че той самият беше заловен в деликатна ситуация. Филип съвсем не беше чудовище, но не беше и сияещият в златен ореол млад бог, когото беше обожавала. Той беше мъж със слабости като всеки друг, но една от тези слабости тя не можеше да му прости. — Не знам какво „трябва“ да правиш с жените, скъпи мой, но знам, че всеки истински мъж трябва да поеме отговорността върху себе си, ако от това нещо се появи дете.
— Леонор не е благословена от Бога. Откъде знаеш изобщо…? — Той се вцепени, а погледът му се зарея към простиращите се в падината ниви. — Мишел!
— Мишел.
— Никога не ми е минавало през ум, че знае! — Филип се замисли дълбоко. — Някой от берачите трябва да му е казал.
— Мишел е твое дете. Как може да се отнасяш към него така пренебрежително?
Филип не смееше да я погледне в очите.
— Аз никога не съм бил дребнав!
— Ако беше дете на някой друг, щеше да е достатъчно, че не си дребнав, но той е твое дете!
— Слушай, Катрин, ти добре знаеш, че като последна издънка на своя род аз съм беден и без надежди за бъдещето. Когато Жан Марк ми предложи тук мястото на управител, за мен това беше като манна небесна. Не върви да ме преследва цяла орда копелета — обясни унило Филип. — Това Жан Марк никога не би търпял! Когато ми повери управлението на Вазаро, знаех, че трябва да проявявам известна предпазливост.
— И затова на всяка жена, която е забременявала от теб, си давал пари и си я отпращал далеч от Вазаро.
— Или се омъжваше за някой от берачите. Боже Господи, та тези жени не са чак толкова много! — Филип беше блед като вощеница, но не се забелязваше да страда от гузна съвест. — Катрин, ти си съвсем невинна и не ги разбираш тези неща! Подобни истории се срещат навсякъде и то не само във Вазаро. Аз никому не съм навредил. Жените се радваха, че могат да получат пари и да си заминат.
— А какво се случи с Мишел?
— За Мишел във Вазаро се грижат всички заедно.
— Всички, с изключение на теб!
— Вече ти казах, че давам пари на всяко семейство, което Мишел си избере…
— Престани с тези извъртания и оправдания! — сряза го тя несдържано. — Това не е достатъчно!
Филип я погледна жално.
— Един или два пъти исках да започна разговор с Мишел… но той… той не ми допада… Той е…
— … той не е като другите деца, нали? — довърши тя вместо него и го погледна недоверчиво. — Как е възможно, кажи ми!
— Мишел — Аз не го разбирам!
В този миг си спомни думите на Мишел: „Мосю Филип обича цветята, но не ги разбира!“
— Много жалко! Струва ми се, че той пък те разбира твърде добре!
— Какво ще направиш? — Той се помъчи, да се усмихне. — Допускам, че ще кажеш на Жан Марк. Той ще ме изгони!
— Не, няма да му кажа.
Филип въздъхна облекчено.
— Много мило от твоя страна!
— Никому няма да кажа. Ти обичаш Вазаро и вършиш добра работа. — Тя го погледна. — Но в момента не искам да те виждам тук! Замини за известно време!
— Къде?
— Някъде. Посети майка си и сестрите си за половин година! Тръгни още днес!
— Но ти ще имаш нужда от мен във Вазаро. Не знаеш нищо за нещата, които са необходими за доброто управление на имението!
— Ще се уча от мосю Опостен, от берачите и от Мишел. — Тя се спря. — А когато се върнеш, ще трябва да се примириш с факта, че Мишел живее в господарската къща и се възпитава както му се полага.
— Синът на една обикновена берачка… — Филип забеляза как чертите на лицето й се изопнаха и побърза да продължи: — Не мога да го призная за свой син. Жан Марк би побеснял от гняв и би ме освободил от длъжност.
— Жан Марк не е собственик на Вазаро. Аз решавам дали да си тръгнеш, или да останеш — каза Катрин нетърпеливо. — Но изобщо не бих желала да признаваш Мишел за свой син. Вече е прекалено късно!