Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
— Имах предвид — завърши той, — че нефтът ще залее огромно пространство. Той ще покрие цяло Северно море, преди леките фракции да се изпарят. И ще изтрови всичко живо в него, защото седмици наред няма да пропуска кислорода, от който се нуждаят живите организми.
— Разбирам — мрачно каза сър Джулиън. — Благодаря ви, докторе.
Последваха докладите на другите експерти. Специалистът по експлозивите от Кралските инженерни войски обясни, че ако бъде сложен където трябва, каменарски експлозив може да разруши кораб с тези размери.
— Освен това не бива да забравяме за потенциалната енергия на този един милион тона нефт или каквото и да е. Ако отворите се направят където трябва, разбалансираната маса ще рукне през тях. И още нещо: в съобщението на капитан Ларсен се наблягаше на думите „с натискането на едно копче“. Този израз бе повторен. Струва ми се, че са разположени поне дузина заряди. Думите „с натискането на едно копче“ ми подсказват, че става дума за възпламеняване с радиоимпулс.
— Възможно ли е това? — попита сър Джулиън.
— Напълно възможно е — каза сапьорът и обясни как действа осцилаторът.
— Защо пък да не са изтеглили жици до всеки заряд и да не са ги свързали с взривяващо устройство тип „помпа“? — попита сър Джулиън.
— Това е въпрос на тегло — каза инженерът. — Жиците трябва да са водонепроницаеми, с пластмасова изолация. Теглото на толкова километри жица кажи-речи би потопило моторницата, с която са дошли терористите.
Бяха съобщени още данни за разрушителната способност на нефта при изтичането, за малкия шанс да бъдат спасени затворените моряци, а човекът от тайната разузнавателна служба добави, че те не разполагат с никаква информация, която би могла да им помогне да идентифицират терористите измежду чуждестранните групировки от подобни хора.
Представителят на МИ-5, в случая — заместник-началникът на отдел С-4 от тази служба, секцията, занимаваща се с тероризма, когато е засегната Британия, подчерта странния характер на искането на похитителите на „Фрея“.
— Тези хора, Мишкин и Лазарев — подчерта той, — са евреи. Отвлекли са самолет, за да забягнат от СССР, и в края на краищата са застреляли командира му. Редно е да предположим, че онези, които искат освобождаването им, са техни приятели или поклонници. На пръв поглед те би трябвало да са евреи. Единствените, които влизат в тази категория, са членовете на Лигата за защита на евреите. Но напоследък те само правят демонстрации. В нашите досиета нямаме евреи, заплашващи с избиване на хора, ако не бъдат освободени техни другари, от времето на бандите Иргун и Щерн.
— О, драги, надявам се, че те никога няма да се възродят — вметна сър Джулиън. — Ако не са те, кои други могат да бъдат?
Човекът от С-4 вдигна рамене.
— Ние не знаем — добави той. — Никой от хората, които наблюдаваме, не е изчезвал, нито пък можем да направим от думите на капитан Ларсен извод за произхода на нападателите. Тая заран си мислех за араби, дори за ирландци. Но нито едните, нито другите не биха си помръднали пръста за освобождаване на вкарани в затвора евреи. Всичко е пълна мъгла.
След това бяха показани снимките, направени от „Нимрод“ един час преди това. На някои от тях се виждаха маскирани хора. Те бяха проучени внимателно.
— „MAT 49“ — отсечено каза полковник Холмс, след като разгледа автомата в ръцете на единия от мъжете. — Френски е.
— А — каза сър Джулиън, — сега поне знаем нещо. Може ли да са французи тия нехранимайковци?
— Не е задължително — отговори му Холмс. — Тия пушкала могат да се купят в престъпния свят. Парижките гангстери много си падат по автоматите.
Към три и трийсет сър Джулиън Фланъри реши, че може да закрие заседанието. Бе решено „Нимрод“ да продължи кръженето си над „Фрея“ до второ нареждане. Заместник-началникът на щаба на отбраната направи предложение един боен кораб да заеме позиция на пет мили западно от „Фрея“ и да я наблюдава в случай, че терористите се опитат да я напуснат под прикритието на нощния мрак. „Нимрод“ щеше да ги засече и да предаде местоположението им на флота. Бойният кораб лесно щеше да настигне моторницата, която още беше вързана за „Фрея“. То бе прието.
Външно министерство се съгласи, че то трябва да осигурява информация за всяко решение на Западна Германия и Израел по исканията на терористите.
— Като че ли правителството на Нейно величество в момента не може да предприеме нищо повече — заключи сър Джулиън. — Решението на въпроса е в ръцете на израелския министър-председател и на западногерманския канцлер. Лично аз не виждам какво друго могат да направят те, освен да пуснат тия двама клетници да заминат за Израел, колкото и да го отвращава мисълта, че се поддават на изнудване.